Time to change (История с Найл)

Първа част..
..:Изабела ставай, ще закъснееш за училище! -Мама се провикна от долния етаж. Въздъхнах тежко и се покрих с одеалото.
Аз:Само още пет минутки мамо. -казах сънено и отново затворих очи. Днес не се чувствах добре. Не ми се ходеше на училище, а и главата ужасно много ме болеше. Унесох се за момент, но секунди по-късно одеалото ми го нямаше.
Мама:Мила, знам, че не ти се ходи, но ще закъснееш.. Отново! -превъртях очи и изстенах.
Аз:Мамо, не се чувствам добре! Не искам да ходя на училище.
Мама:Лошо ти е защото не си закусвала още. Хайде ставай да се оправяш, защото имаш още малко време.
Аз:Ужасна си мамо!
Мама:Да, да и аз те обичам! -каза ми мама, излизайки от стаята. Реших, че няма да е на моята днес, затова станах и започнах да се оправям. Отидох да си измия зъбите, но едва ли не заспах пред мивката. Побързах да се облека и ето, че бях готова. Навън беше толкова студено. Нормално беше зима, но аз съм от топлокръвните, така, че независимо какъв е сезона - на мен винаги ми е топло. Както и да е оправих се набързо, взех си шала и ръкавиците и набързо стигнах до училище, тъй като беше на 3-4 минутки от нас.
*****************
Ем:Отново закъсняваш госпожичке! -пошегува се най-добрата ми приятелка, имитирайки госпожата по математика. Емили е една от малкото на, които държа. Тя винаги е била с мен и се надявам така да е и за винаги. Всъщност забравих да ви се представя - аз съм Изабела Паркс от Северна Дакота. На 16 години съм и в момента съм 9 клас. Та, сега това не е важно, защото с Ем бързахме да влезем в часа по история. Бягахме по коридорите като полудели, докато не стигнахме 312 кабинет.
Ем:Точно на време! -въздъхнахме и двете и седнахме на един от чиновете. Малко след това влезе и господина.
 *****************
 Вървях по пътя за вкъщи и се чудех 'Защо живота ми е толкова скучен?' Всеки ден едно и също - от училище вкъщи, от вкъщи в училище. Та аз дори си нямах гадже, а бях на 16.. Бях точно пред нас. Прибрах се и заварих мама и татко да ме чакат пред вратата.
Аз:Ъмм.. станало ли е нещо? -мама погледна татко и двамата кимнаха.
Аз:И то е?
Татко:По добре да й кажем сега!
Мама:Добре! Ами истината Бела е, че ще се местим в Лондон.
Аз:Хаха що за шега? Първи април е чак след няколко месеца?
Татко:Говорим сериозно мила! -Стоях и се чудих какво да кажа. Ами приятелите, училището и всичките ми неща? Какво щеше да стане сега?
Аз:Дааа, но без мен нали? -казах сякаш щях да чуя отговора 'Да' от тях.
Мама:Не Бела, заедно с теб!
Татко:Виж, това е за твое добро! Там дори училищата са по хубави от тукашните.
Аз:Да, но хората там са студениии. -казах като се погалих по ръцете.
Мама:Знам, че ще е трудно в началото, но всички заедно ще се справим.
Аз:Ами Емили? -мама и татко не знаеха какво повече да кажат. Качих се в стаята и легнах на леглото си. Погледнах към тавана и минути по-късно бях заспала.
 ********************
Ем:Много ще ми липсваш!
Аз:И ти на мен!
Ем:Обещай ми, че ще ми пишеш винаги, когато имаш време. И ще говорим по skype, msn, facebook и т.н. нали?
Аз:Разбира се! -заявих на Емили със сълзи в очите. Днес живота ми коренно щеше да се промени. Не знам как, но просто бях сигурна в това. Качих се, заедно с мама и татко в самолета и излетяхме. В крайна сметка не можех да ги обвинявам, защото те винаги се грижеха за мен, а точно сега, когато татко получи нова работа, може би живота ми нямаше да е толкова скучен. 
******************** 



Втора част..
 'Здравей мило, дневниче. Попринцип не съм от хората, които пишат дневник, но сега е различно.. Точно пред 36 дена мама и татко ми казаха, че ще се местим! От два дни сме в Лондон и чесно да си призная времето понякога е много хубаво. Когато дойдохме беше слънчево, но сега като гледам скоро ще вали. Още не съм се запознала с никого, но въпреки това много се надявам да се разбирам с останалите. В други ден за пръв път отивам в училището, в което мама и татко ме записаха. Надявам се всичко да мине прекрасно. Даже къщата, която мама и татко купиха е много голяма. На два етажа е, с няколко спални и отделно още няколко стаи. Много е хубава, но всичко това нямаше да се случи ако не беше на татко работата! Е, сега ще вървя защото мама ме вика да й помогна с разопаковането! Когато имам време ще пиша отново! С обич: Бела' затворих дневника си и слязох да помогна на мама в кухнята.
Мама:Миличка, тъй като баща ти е на работа искаш ли да излезем до някой супермакркет, за да напазаруваме?
Аз:Разбира се! -заех се да махна празните кашони в коридора и когато приключих отидох при мама.
Аз:Кашоните са в коридора, нуждаеш ли се от нещо друго?
Мама:Не, мерси! Хайде да отиваме докато не е заваляло.
******************** 
Аз:Мамо, моля те искам още малко от това?
Мама:Но Бела, ние взехме 9 пакета! Като свършат ще купим още! -изпуфтях и се запътихме към касата.
 ********************
Мама:Всичко ли взе?
Аз:Мамо, за трети път ДААА! -Заявих на мама прибирайки последната торба с покупки....
******************** 
'Хей, не съм писала от 5 дена! Всичко се случи толкова бързо. Започнах училище и още на първия ден се чувствах ужасно. Тук не познавах никой и всички се държаха лошо с мен. Но аз съм силна и имам достойнство така, че каквото ще да става. Взех всички нужни учебници и материали. А сега.. сега е 1:38ам и аз наистина съм уморена. Утре ще бъде голям ден! Третият ми учебен ден! Дано всичко да е наред.. Надявам се! :) С обич: Бела' затворих малката тетрадка, която наричах дневник и заспах.
********************  
..:Познаваме ли се?
Аз:Моля?
..:Питах дали се познаваме?
Аз:Амми не, аз съм нова!
..:В такъв случай приятно ми е, аз съм Лиам. -както вървях по коридора, едно кестеняво момче ме спря и се запозна с мен. Беше сладък, но защо за бога ме пита дали се познаваме. Не, че нещо, но абсолютно всички странят от мен.
Аз:На мен също! Аз съм Изабела -момчето сладко се усмихна и изведнъж зад него се появи едно къдрокосо, с зелени очи момче.
Лиам:Да ви запозная - Изабела това е Хари, Хари това е Изабела. Момчето ми се усмихна и се ръкостиска с мен.
Аз:Знам, че ще прозвучи странно, но защо решихте да се запознаете с мен?
Хари:Защото си секси!
Лиам:Той имаше впредвид, защото си нова! Всмисъл аз също бях нов и знам какво е!
Аз:Благодаря все пак!
********************  
Стоях в стола на училището, заедно с трите момчета, с които се запознах по-рано днес - Хари, Лиам и Луи. Беше доста странно да стоя в мъжка компания, но те бяха толкова земни и забавни. Луи постоянно ръсеше шега след шега, а Лиам се правеше на сериозен. Бяха доста приятна компания, но все пак ми беше странно.
********************   
'Здравей отново! Вече доста рядко започнах да пиша, но просто не ме свърта на едно място. Минаха едва 6 дена от както съм в новото училище, а вече мисля, че съм влюбена! Всъщност намерих си 6 нови приятели. Ще ме попиташ кои са, ами казват се: Лиам, Хари, Зейн, Елинор, Найл и Луи. Какво им е по специално ли? Ами просто те бяха тези, които не ме карат да се чувствам като 'Новото момиче'. Постоянно ме викат в тяхната компания и се държат много добре с мен. А доколкото до тов акой харесвам, има време и ще разбереш, но.. всичко с времето си!"..

Трета част..
Хари:Бела, ставай! Часа свърши.. имаме голямо междучасие! Изабела.. -усетих нечии ръце да ме побутват. Отворих моментално очи и стреснато погледнах въпростния човек.
Аз:Какво за бога става?
Хари:Ами имахме математика и ти заспа.
Аз:Оу! -възкликнах, ставайки от чина си.
Хари:Ще дойдеш ли при останалите в двора на училището? -попита ме любезно къдравото момче.
Аз:Разбира се! -Усмихнах се и се запътихме към двора на училището.
*********************
Лиам:Дани толкова ми липсва..
Аз:Коя е Дани? -попитах любопитно.
Луи:Даниел е гаджето на Лиам!
Аз:Аха..
Хари:Трейси и Саманта се връщат от Калифорния утре! -всички се зарадваха на новината, освен мен. Аз не знаех кои са и за това отново попитах.
Аз:А те са? -всички ме погледнаха странно и започнаха да се смеят.
Найл:Любопитка! -каза ми приятелски русото момче. Стана ми неловко, но Зейн каза:
Зейн:Сам и Трейси са наши приятелки. Трейси дойде миналата година, а със Сам се познаваме още от както стъпихме в това училище.
Аз:Мерси Зейн. -усмихнах се и продължихме да си говорим, докато не чухме звъннеца за час..
********************* 
'Ето виждаш ли, че вече се сещам за теб през 1-2 седмици. Последно съм писала преди около 1 седмица и 2-3 дена. Казах ти, че когато имам занимание съм от нередовните, така, че не ми се сърди!!! Запознах се с Трейси и Саманта. Те са нещо като най-добри приятелки, но Сам е колкото мен. Т.е. тя е от класа на Хари и мен, а Трейси е в класа на Зейн, Найл и Лиам. Наистина се радвам на какви хора попаднах, защото с всеки ден ставаме от близки по-близки. Дори със Саманта станахме много добри приятелки. Всички се държат с мен страхотно, а и ме приемат като част от семейството! Това е наистина страхотно! Лошото обаче е, че между Саманта и момчето, което харесвам има нещо. Поне така изглежда, защото онзи ден щяха да се целунат, ако Луи не ги бе прекъснал. Това е ужасно, но все някак всичко ще си дойде на мястото.. Надявам се! Е, сега ще ставам, защото останалите ме чакат да излизаме! Чао.. С обич: Бела..' -затворих дневника си и започнах да се оправям. Тъй, като времето днес беше слънчево си сложих едни къси панталонки, едно сиво потниче и едни сладки сандалки. Вързах косата си на небрежен кок и си взех чантичката с телефона и парите. Миннути по-късно излязох..
********************* 
Луи:Е, Изабела твой ред е! Въпросът ми е ''Кой харесваш?'' Затихнах и започнах да се чудя. Да кажа или да не кажа. По-дбре беше да не казвам кой харесвам, просто нямаше смисъл. Чудите се какво става ли? Ами доста просто - стоим в хола на Зейн и играем на шише. Нещо, което май не трябваше да правя. Този път шишето не беше с целувки, а задаване на въпроси.
Аз:Никой!
Луи:Сигурна ли си?
Аз:Убедена съм, Луи! -казах усмихвайки му се сладко.
Луи:Щом казваш! -той пусна шишето, а аз го хванах и го завъртях. Шишето започна да се върти и секунди по-късно сочеше Найл.
Аз:Така, значи.. ъм.. кой харесваш? -сърцето ми заптуптя в очакване на отговора. Дааа, сигурно вече се досещате, че красивият и очарователен принц на бял кон бе Найл.. Той беше различен, но както и да е. Сега тръпнех очаквайки отговора на ослепителното, синеоко момче.
Найл:Аз...
Четвърта глава..
Найл:Аз.. ами.. аз.. харесвам Сам. - каза русото и прекрасно момче, зачервявайки се като домат. За миг нещо стана с мен. Почувствах се празна. Нямаше я болката, просто бях празня. Не знаех какво да кажа или да направя, защото сърцето ми изгаряше.. малко по-малко..
************************
'Хей, Грешка ли ще е ако сложа край на живота си? Точно сега искам да взема един пистолет и да се застрелям! Това е най-ужасната ми седмица! Първо, Найл призна чувствата си към Саманта, а сега.. само след 4 дена те са заедно! Но как толкова бързо? Кажи ми какво да направя, за да не се чувствам ужасно? Не знам.... Бела' - затворих дневника си и седнах на леглото. Погледнах през прозореца и забелязах малките капчици по прозореца. Да, тук отново валеше! За пореден път.. Изведнъж секунди по-късно се въргалях в леглото, стискайки главата си, която имах чувството, че ще е експлодира всеки момент!
************************ 
Ел:И сега какво.. с Сам вече официално сте гаджета, така ли?
Найл:Мхм -каза усмихвайки ни се Найл.  Беше голямото междучасие, а единственото, което исках бе да се прибера и да се заключа в стаята си. Последната седмица я прекарах по този начин!
Сам:Найл, къде си?
Найл:Тук съм, какво има. -попита любопитно русото момче, приятелката си, която бягаше към него.
Сам:Имам изненада за теб. - каза тъмнокосото момиче, целувайки го по устните. Цялата настръхнах при гледката.. просто не можех повече така.. а бяха минали само 9 дена!!!
************************ 
Хари:Бела, добре ли си?
Аз:Че какво да ми има?
Хари:От няколко дена изобщо не си в настроение май? Да не би да се е случило нещо. - попита ме загрижено Хари.
Аз:Не, нищо ми няма, наистина!
Хари:Щом казваш! Но знай, че винаги можеш да ми кажеш всичко! - погледна ме сериозно къдрокосото момче, а аз не се сдържах и го прегърнах. Започнах да плача и стисках Хари все по-силно.
Хари:Хей, успокой се! Аз съм тук.. Кажи ми какво те мъчи! - Хари отново ме погледна с онзи сериозен поглед и разбрах, че наистина мога да му имам доверие.. Разказах му всичко от до, а той каза, че ще се опита да направи всичко само и само да съм щастлива.
************************  
Напоследък единствения човек, с който прекарвах по-голямата част от деня си бе Хари, Той ме разбираше и правече всичко само и само да съм щастлива. Аз просто свикнах. Свикнах да гледам как Саманта и Найл се целуваха всеки божи ден! Как постоянно се прегръщаха и обменяха ласки. Това просто стана ежедневие. Но Хари, беше готов на всичко да ми помогне. Той ме разбираше и ме подкрепяше. Може да се каже, че бяхме Най-добри приятели! Обичах го толкова много, както и той мен, но само като приятели и нищо повече! ...


Пета част.
************************* 
 Времето минава наистина бързо! Доказателство за това бе, че живея в Лондон от цели 3 месеца и 24 дена! Жалкото е, че вече ми остава все по-малко време за дневници или за каквито и да са други занимания, защото по цял ден съм или в училище или с приятели! Не ме разбирайте погрешно, даже много се радвам, че попаднах точно тук. Явно прогнозите на американците, че англичаните тук са като времето нямат нищо общо. Усмихнах се за пореден път, при мисълта, че се прибирам у дома за една седмица. Задъжително трябваше да споделя на Хари.. Това и направих.
Аз:Хей ХАРИИИИ!
Хари:Хей, какво ти се е случило? - попитаме на шега момчето.
Аз:Ще се прибирам у домааааа! -започнах да викам, а той млъкна.
Хари:Как така? Но защо?
Аз:Глупчо, прибирам се само за седмица! - той тежко въздъхна и усетих усмивката, изписваща се на лицето му.
Хари:Така е по-добре!.. Между другото искаш ли една клюка - прясна, прясна от преди няколко часа?
Аз:Разбира се, казвай?
Хари:Саманта и Найл скъсаха..
Аз:Ама те тъкмо тръгнаха..
Хари:Минаха цели 2 месеца от както са заедно, глупаче! -отново се усмихна той.
Аз:Уау! Не знам какво да кажа..
*************************
 Бързо се изправих от седалката, виждайки прекрасната гледка пред мен - бях си вкъщи, за бога. Скокнах веднага щом колата спря и като опарена излетях навън.
Аз:Емилиииии, толкова ми липсваше!
Ем:Белааааааааа, и ти на мен! - прегърнахме се силно и започнахме да си говорим, влизайки вътре вкъщи.
Аз:Толкова и липсва всичко тук! -казах натъжено аз.
Ем:За бога момиче, ти живееш в ЛОНДОН.. Разказвай как са гаджетата, приятелите.. слушам! -каза ми заповеднически тя, настанявайки се на стария кожен диван.
Аз:Е, ами има... -говорихме си цяла нощ, припомняйки си старите времена. Макар да не се бях пребирала от 3 месеца насам всичко толкова ми липсваше. Разказах й абсолютно всичко - както за Найл, така и за Хари. Беше една наистина изморителна нощ. А какво ли ще са останалите 6 нощти?
************************* 
Ем:Толкова ще ми липсваш. Обещай ми, че много скоро ще се върнеш пак. - каза ми с насълзени очи, най-добрата ми приятелка.
Аз:Обещавам. -прегърнах я запоследно и се качих в самолета. Ето, че вече имах време да размишлявам за каквото и да е! Облегнах се назад и включих плейъра си. Започнах да размишлявам дали изобщо имам шанса да бъда с Найл, някога? Дали? Може би.. Или може би е време за промяна?
************************* 

Шеста част..
..:След пет минути кацаме, моля всички пътници да сложат коланите си! Повтарям, след пет минути кацаме! Благодаря. -чух гласа идващ от предните места, където беше стюардесата. Обърнах се и събудих мама и татко, които също толкова изморени бяха задрямали..
**********************
Аз:Хей Хари! -усмихнах се и го прегърнах, стискайки го силно. -Липсваше ми!
Хари:Хехе мина само седмица..
Аз:Да но все пак! -усмихнах му се.
Хари:И ти на мен мъник! -каза ми приятелски къдрокосото момче, опитвайки се да извади куфара ми.
Аз:Мерси. -усмихнах се отново и започнахме да си говорим, вървейки към таксито, което той бе извикал за мен и семейството ми.
Хари:Е, как беше.. да се върнеш у дома?
Аз:Много хубаво.. но същевременно и много тъжно. -натъжих се, а Хари ме прегърна. -А сега на другата тема. -погледнах го, а той ми се усмихна.
Хари:Бела минаха цели 4 месеца от както го харесваш.. сигурна ли си още в чувствата си?
Аз:Определено!
Хари:Тогава трябва да отидеш и да му кажеш как се чувстваш!
Аз:Пфф, да бе! Мечтай си!
Хари:Отново ще загубиш шанса си.. -погледна ме, правейки тъжна физиономия.
Аз:Е, ще дойде и този ден! ..Може би.. -качихме се в таксито и потеглихме към така наречения ми Втори дом..
********************** 
Ел:Е, Из, кажи ми кой харесваш?
Аз:Аз.. пффф.. никой!
Ел:Мен не можеш да излъжеш! Знаеш, че съм момиче и можеш да ми споделиш дори най-малката си тайна! Просто ми имай доверие! -аз й се усмихнах и я прегърнах.
Аз:Мерси, но наистина не е важно!
Ел:Щом така мислиш.. 
Аз:О боже мой! Еллл виж тази рокля! -възкликнах гледайки втренчено към една леко къса, червена рокля.
Ел:Страхотна е! .. и пак сменяш темата. -погледна ме строго след което започнахме да се смеем. Обиколихме още няколко магазина и се уморихме. Малко по-късно се прибрахме всеки по дома си..
Аз:Чао Ел! Трябва да излезем пак някой път!
Ел:Задължително! -умсихна ми се сладко и се разделихме по пътя. Не след дълго се прибрах и оставих всичките си покупки в хола. Мама и татко бяха на гости на някакви хора, защото имаше бележка на хладилника. Пишеше, че ще закъснеят малко довечера. Бях изморена и реших да си легна рано днес. Взех си един душ набързо и легнах в леглото, взимайки лаптопа в ръцете си..
**********************  
 Гледах посовете по стените на хората, търсейки нещо интересно, но.. 
Аз:Боза, боза, боза, пак боза, бла бла, уоу какво си имаме тук! -казах си наглас виждайки нечие обвързване в фейсбук. Влязох в профила на Найл и забелязах, че се е зарибявал с Трейси! Ама какво за бога става? Преди една седмица беше с Сам. Това момче ме очудва с всеки ден, но.. въпреки това си оставаше очарователен, по негов собствен начин! Доскуча ми след като прочетох всичко, което си бяха писали и затворих лаптопа.
**********************   
Аз:Какво се случва между теб и Найл? -казах приятелски, ръчкайки Трейс по ръката. Тя се засмя, след което сякаш се изчерви.
Трейси:Ами.. ние такова.. нищо, какво да става? -усмихна ми се на среща тя.
Аз:Мхм -казах усмихвайки й се. За бога прекарах цели 4 месеца, даже вече 5, правейки се на щастлива. Всеки ден с една и съща 'фалшива' усмихва и единствените, които забелязваха бяха Хари, Луи, Ел и Зейн. Найл дори не мога да го спомена, по простата причина, че дори не разговаря с мен. В момента единственото, което искам е да скоча от някой мост и просто да спре да ми пука.. за всичко и за всички!..

Седма част..
 Поредния скучен ден. За мое щастие училището свършва точно след 2 седмици! Най-накрая.. но като се замисля това означава, че трябва да се махна от Лондон и да се прибера у дома. Колкото и гадно да звучи вече свикнах с Лондон и макар в началото изобщо да не исках да съм тук, сега жадувам да остана. Имам идея. Ще говоря с нашите да останем за лятото в Лондон, но Емили да ни дойде на гости. Ох, дано нашите да позволят..
Аз:Мамооооо, къде си?
Мама:В кухнята съм.. защо, какво има?
Аз:Ами чудех се.. какво ще стане лятото? Смисъл вкъщи ли се прибираме?
Мама:Точно за това исках да поговорим.. -мама изглежда се притесни, но започна да ми говори.. -Работата е там, че доходите ни и работата на бащати не са ни достатъчни и ще трябва нацяло да се преместим в Лондон.
Аз:Тоест?
Мама:Трябва да продадем къщата в Северна Дакота.. -погледнах мама потресено, но веднага след това се успокоих.
Аз:Доообрее.. но все пак ще ме пускаш на гости там нали?
Мама:Разбира се.. все пак ти отрасна там..
Аз:А доколкото гостите, ще може ли Емили да ни дойде на гости за няколко седмици тук в Лондон?
Мама:Разбира се, само си избери дати, за да и пратим билетите.
Аз:Оу, страхотна си мамо! -прегърнах я и се затичах към стаята ми.. Малко по късно я чух да говори с татко. Говориха си нещо от сорта на: "Каза ли й?" ; "Как го прие?" ; "Ами сравнително добре?" и т.н. Като се замисля май не осъзнавах, че повече няма да стъпя в ''ДОМА СИ" .. Това наистина ще е трудно, но все пак това си има и хубавата страна. 
 Следобеда прегледах полетите и избрах няколко дати, т.е. Ем щеше да дойде за 3 седмици и 5 дена, което е почти 1 месец.. Сега само трябваше да я изненадам. Вече бях говорила с родителите й, които бяха съгласни. Юпиии!
 ***********************
Хари:И какво сега? Най-накрая ще се запозная с Емили, така ли?
Аз:Даааааааа.. ще бъде тук за цял месец! -казах развеселено, като го прегърнах силно. Той се засмя и ме погледна.
Хари:Това ще е страхотно. -усмихна ми се сладко и погледна към Луи, който заедно с всички останали идваше насам.
Луи:Какво става тук.
Хари:Приятелката на Бела идва за месец в Лондон, а..
Найл:Хубава ли е?
Аз:Пффф - извъртях очи и кимнах с глава в знак на съгласие.
Хари:Не ме остави да довърша.. а Изабела остава да живее в Лондон.
Ел:Леле това е страхотно.. оо божее  -тя се зарадва и веднага ме прегърна. Радвахме се и си говорихме. По късно вечерта щях да изненадам Ем. ;)
*********************** 
Аз:Ало Емили?
Ем:Ъмм Бела ти ли си?
Аз:ДААААААААААААА
Ем:Ох, хей как си?
Аз:Ами малко гадно защото цялото лято оставам в Лондон.. смисъл вече няма да се връщам у дома.
Ем:Какво? Ама това.. не.. защо?
Аз:Но за сметка на това се случи нещо хубаво!
Ем:С Найл?
Аз:Неее.. чакай ще ти дам да говориш с един човек. - Направих се, че давам телефона на друг човек и започнах да говоря с малко по различен глас.
Аз:Добър ден госпожице Дилън, трябва да ви съобщя, че не трябва да планувате нищо в продължение на 1 месец след като завършите учебната година, защото отивате на гости на приятелката си Изабела в.. ЛОНДОН!
Ем:ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА..

Осма част..
ЕМ:Бела това е.. ААААААА.. много се радвам -разговаряхме още около час и реших, че е време да си лягам. Взех си душ, оправих се и бях готова да си легна. Тъкмо се качвах на леглото, когато ми причерня...  
 ..Събудих се от слънчевите лъчи, които сякаш галеха лицето ми. помних си какво стана снощи и чесно да си призная, не помня нищо след като ми причерня. Няма значение.. важното е, че сега съм добре, нали? Станах и за около 20 минутки бях напълно готова. Облякох си една не много къса рокличка и си вързах косата на небрежен кок. Слязох долу и заварих мама, която правеше закуска. 
Мама:Много рано си станала днес.
Аз:Да, така е! -усмихнах й се и грабнах една ябълка от купата с плодовете.
Аз:Татко излезе ли?
Мама:Още преди няколко часа.
Аз:Знаеш ли мамо.. от както се преместихме тук едва вибдам татко. Смисъл той постоянно е на срещи и няма достатъчно време за семейството си! -натъжих се и птхапах от ябълката си. Мама дойде и седна до мен на един стол. Повдигна брадичката ми и започна да гали лицето ми.
Мама:Знаеш ли мила, отлично те разбирам, но ако не беше тази работа и ако не беше баща ти, който постоянно работи сега нямаше да сме тук. Той постоянно се прибира уморен и ти самата виждаш как стоят нещата.
Аз:Разбирам.. но тогава и той се нуждае от почивка, както и ти! Ти например постоянно готвиш, чистиш, миеш чинии и т.н. а аз дори не се сещам да ти помогна. -сведох отново глава, а мама се засмя.
Мама:Имам идея, но първо ще говоря с баща ти! -усмихна ми се и отиде да довърши закуската. -Между другото тази вечер ще имаме гости. Един от сътрудниците на баща ти ще дойде, заедно с жена си и сина им.
Аз:Трябва ли да присъствам.
Мама:Желателно е! -направих физиономия и кимнах на мама. Усмихнах се и се качих в стаята си. ЧУдех се какво да правя беше ми много скучно. Мислих, мислих и реших да изляза навън. Да се разходя или да отида до магазина..
********************
 Някой звънна на вратата, а мама отиде да отвори.
Татко:Това сигурно са те. -изглеждаше ми леко напрегнат.
Аз:Татко успокой се, но все пак.. нужно ли е да съм тук?
Татко:Разбира се, че трябва Изабела!
Аз:Добре де, спокойно! -чух как мама покани гостите да влязат. Аз и татко се изправихме и отидохме към тях. Първо влезе една жена. Не много висока с ръса, къса коса, а след нея и един мъж. Татко ме запозна с тях, като се ръкостискахме, след, което влезе синът им. О боже мой.. Ама това беше..

Девета част..
 О боже.. ама това беше Найл.. Какво за бога правеше тук? Той ме погледна и ми се усмихна. Ох, леле как умирам от месеци наред за тази усмивка. Толкова е прекрасен. Замечтах се, но гласа на татко ме върна на земята. Настанихме се на масата, а погледа на Найл постоянно беше върху мен. Не знаех да се радвам или не.. все пак ми беше неудобно, но..
 *******************
 Все още на същата маса със същите хора.. Пфу, беше толкова скучно. Родителите ми и тези на Найл постоянно си говореха, а Найл беше също толкова отегчен колкото и аз. Изправих се и казах на мам, че се качвам в стаята си.
Аз:Мамо, аз се качвам горе.
Мама:Добре, но мила не оставяй гостите така.. Вземи и Найл горе.. така и така виждам колко сте отегчени и двамата. -аз се усмихнах и погледнах към Найл, който идваше насам.
Аз:Е хайде нагоре.. -дръпнах го за ръката и се качихме в моята стая. Той стоеше прав и ме гледаше.
Аз:Не ям хора.. сядай някъде! -усмихнах му се, а той се настани на леглото ми. Взех лаптопа си и го включих. 
Аз:Е, какво ти се прави? -погледнах го.
Найл:Много неща..
Аз:Например?
Найл:АМи.. хмм не знам..
Аз:Да гледаме филм?
Найл:Става.. но нека е страшен..моля.. -усмихна ми се той насреща, а аз влязох и изтеглих набързо някакъв страшен филм..
Аз:Изобщо не ги обичам тия филми.. -говорех, докато пусках филам..
Найл:Защо?
Аз:Ами те са толкова га- оуу филма започна.. -загасих всичко и се настаних на леглото до Найл. Имах чувството, че сънувам.. Та аз стоях до.. до момчето което обичам! Това е сбъдната мечта. Ето, че филма не беше кой знае колко страшен.. о, не.. връщам си думите назад! Закрих лицето си и гушнах една възглавница. Найл ме погледна странно.
Найл:Ама филма едва започна. -каза ми с приятелски тон и започна да се смее.. -И предпочиташ това? -каза ми тихо той, а аз не можах да разбера какво имаше в предвид.. Продължих да гледам филма и бамм.. точно си показах главата и убиха едната жена. Всичко беше в кръв.. нали ги знаете тези психо филмите.. ужас.
 ..Правех се на безстрашна, но не ми се получаваше. Оставаше още окол половин час от филма, а аз не спрях да стискам очи и да прегръщам възглавницата.. Трябваше да направя нещо. Хвърлих възглавницата и се облегнах възможно ''най-спокойно'' назад. Хмм, то не било толкова страшно.
Найл:Буу
Аз:Аааа -силно го прегърнах и не го пусках. Защо ме стресна. Тат той едва не ми изкара ангелите. През целия филм останах сгушена в него, а той дори ме прегърна по-силно!
 ГТН (Гледната точка на Найл)
 Досега не бях забелязал, явно защото не обръщам достатъчно внимание, но Бела е страхотно момиче. Толкова е красива и някак изискана. Гледахме страшен филм. Е, по скоро само аз защото изпаших Изабела, а тя ме прегърна толкова силно, че даже ми хареса ;дд О боже какви ги говоря! Филма свърши, а аз усетих нещо мокро. Забравих, че Бела беше още там.. ама тя да не плачеше? Светнах лампата и бавно я придърпах в прегръдките ми. Тя се облегна на мен, а дългата й коса се разпростря пред лицето й. Нежно махнах кичура й коса, който беше пред лицето й и я погледнах. Изглеждаше доста уплашена.
Аз:Хей Бела наистина извинявай не исках да те плаша..но ти постоянно-
Бела:Аз какво?
Аз:Ами постоянно прегръщаше тази възглавница, а мен дори не ме погледна. -забих очи в земята, а тя сякаш потрепна.
Бела:Да ми беше казал. тя се усмихна и ме прегърна.
Аз:Извинявай!
Бела:Няма за какво. -погледнах я в очите и я целунах по бузката. Бузите и пламнаха. Погледа й срещна моя, а аз бавно започнах да се приближавам към нея. Тя сякаш замръзна на място. Точно бях готов да я целуна, когато вратата се отвори и майка й влезе в стаята..
Майка й:Аз.. ъм да не би да ви прекъсвам? 

Десета част..
Аз:Д-
Бела:Не.. ние тъкмо изгледахме филма..
Майка й:Еми добре тогава.. дойдох да ви кажа, че скед малко ще се прибирате. -тя ме погледна и ми се усмихна.
Аз:Е, благодаря, че ми казахте г-жо.. -умсихнах й се а тя излезе от стаята.
Аз:Е, май трябва да си ходим! -засмях се и долових тъжния поглед на Бела.
Аз:Какво има?
Бела:Нищо.. просто.. нищо -усмихна ми се и слязохме долу..
************************
ГТБ (Гледната точка на Бела)
 Беше 1 през нощта, а аз стоях и си чатих с Хари и Найл..
Чат с Хари:
"Хари:И какво.. той целуна ли те?
Аз:Почти!
Хари:Как така?
Аз:Мама тъкмо влзе в стаята и..
Хари:Нищо следващия път!
Аз:Ако изобщо има такъв :) 
Хари:Айде утре ще говорим, че мама ме вика да и помогна! :)
Аз:Чао, чао! Обичам те!
Хари:И аз също! ;п" -Да не си помислите, че има нещо между мен и Хари.. мне нищо подобно - ние наистина сме просто приятели! И то най-добри! Как да не го обича човек, той е толкова мил! Замислих се какъв човек бе Хари, но получих съобщение.. от Найл.
Чат с Найл:
"Найл:И казваш, че си нямаш гадже? Хмм, това е толкова странно..
Аз:Да, наистина нямам, но защо пък да е странно? ;д
Найл:Ами как да го кажа по открито? -такова хубаво момиче.. Хмм, както казах това е странно..
Аз:Не си прав, но .. ами ти не си ли с Трейс?
Найл:Не! Беше просто зарибявка :) Защо да не би да ревнуваш?
Аз:Аз ли? Ти чуваш ли се?
Найл:Може би.. 
Аз:Е, Найл утре в училище ще се видим.. ако изобщо ми обърнеш внимание този път ;дд
Найл:Как така?
Аз:Еми, ако днес не ни бяхте дишли на гости, аз щях да остана една от всички.. както е попринцип ;)
Найл:Не говори така! ..Е, тогава лека нощ и сладки сънища мъник! :)
Аз:Не съм мъник! ..И на теб също! :)" -изгасих лаптопа и легнах замечтано на леглото..
************************* 
 Събудих се с усмивка на лицето за пръв път. Отворих едното си око, а след това другото и видях познат силует стоящ на леглото до мен. Едвам фокусирах, но после му казах.
Aз:Какво правиш тук?

Единадесета глава..
Хари:Събуждам те, защото закъсняваме за училище.
Аз:Ох, моля те остави ме да спя.. -закрих лицето си с юргана. Секунди по-късно Хари го вдигна и аз останах по нощница. Започнах да го ругая на глас, а той само ми се смееше.
Аз:Ти си най-ужасният приятел в историята на всички приятели!
Хари:Така ли?
Аз:Да, така!
Хари:Е, добре тогава.. аз си отивам! Сърдит съм ти! - той излезе през врата, а аз веднага го настигнах.
Аз:Нали знаеш, че се шегувам. -прегърнах го, а той се засмя.
Хари:Да.. :) а сега се оправяй за училище.
Аз:Дообре.
****************************
FUCK YEA! Найл вече постоянно е в нашата групичка и всеки ден си говорим. Той излиза с нас и какво ли още не. Минаха едва три дена от както той започна да ми обръща внимание, но чувството е страхотно. Е, той също е страхотен! :)
**************************** 
Мама:Нали си спомняш, че говорихме за почивка.. аз, ти, баща ти - точно като семейство?
Аз:Да и?
Мама:Отиваме на почивка в Испания?
Аз:Кога и за колко време?
Мама:Другата седмица, за 9 дена!
Аз:Ааааааааа това е страхотно! -прегърнах мама и се обадих на Хари да му съобщя щастливата новина. Той като чу колко съм радостна, нямаше как да не се засмее..
****************************
 Днес беше денят! Днес заминаваме за Испанияяя! О, да! Сбогувах се с всички и се запътихме с мама и татко към летището. Само трябваше да натоварим багажа и да се качим в самолета. Тъкмо да влезем, когато познат глас извика името на баща ми.
..:Хей Джош.. изчакайте ни! - как така да ги изчакаме? Видях Найл, който се подаваше зад баща ми. Отидох до мама и тихичко я попитах..
Аз:Мамо те какво правят тук?
Мама:Ще ходим с тях на почивка.. нали бащата на Найл е съдружник на баща ти. - аз се усмихнах и я погледнах. - Нали нямаш нищо против, скъпA?
Аз:Пфф.. разбира се, че не! - ХЮСТЪН ИМАМЕ ПРОБЛЕМ!..

Дванадесета част..
 Качихме се в самолета и за мое нещастие, по скоро трябва да кажа мое щастие, ме настаниха до Найл, тъй като мама беше с татко, а майката и бащата на Найл бяха на една седалка. Самолетът излетя, а аз се чудих какво да кажа на Найл, защото беше настанала пълна тишина.
Аз:Е, значи ще сме заедно в Испания? -усмихнах му се и долових усмивката, която се изписа на лицето му.
Найл:Така изглежда.. -говорихме се, но по едно време усетих как очите ми се затварят.
 ***********************
Найл:Бела, Бела ставай! -усетих някой да ме ръчка. Бавно отворих очи.
Аз:Какво?
Найл:Пристигнахме.
Аз:Така ли.. кога? -попитах още сънено.
Найл:Ами щеше да разбереш ако не беше заспала на рамото ми. -Той се засмя сладко, а аз се изчервих.
Аз:Опа.. -усмихнах се отново.
Найл:Между другото много си сладка докато спиш. -отново се изчервих, но прикрих лицето си с ръце. Найл отново се засмя.
Мама:Е, деца хайде да излизаме. Вече кацнахме. - Всички станахме и се насочихме към изхода.
*********************** 
Аз:Тук е толкова красиво!
Найл:Не колкото теб!
Мама:Найл какво каза?
Аз:Каза, че тук е много красиво! -казах на мама, а Найл започна да се смее.
Найл:Какво лошо имаше в това, което казах? - прошепна ми той, а аз му посочих мама.
 ГТН
 Липсваше ми да съм в Испания. Винаги идвахме тук през почивките или ваканциите. Щях да се радвам ако имах късмета да се видя с Мартина. Отдавна не я бях виждал. А тя наистина ми липсваше. Замислих се, но една надуваема топка ме удари по главата. Свалих очилата си и видях едно малко момченце.
То:Извинявай.. може ли топката. -сведе глава надолу, а аз само се засмях.
Аз:Разбира се.. ето. -подадох му я, а лицето му грейна. Хах колко беше весело. Тъкмо се изправих за да постеля хавлията си по-нагоре, когато очите ми видяха нещо неземно. Започнах от долу-нагоре. Хубави, слаби и дълги крака, плоско коремче и наистина много добре оформени гърди. Вдигнах главата си и я видях. Това беше тя. Не знаех, че е толкова секси! Прехапах устната си и не отделих поглед от тялото й..

Тринадесета част
 ГТИ
 Малко по-късно се настанихме в хотела. Мама и татко бяха в една стая, а аз бях сама в стая. Оправих си багажа набързо, облякох си банския и слязох пред хотела за да изчакам нашите да ходим на плажа. Толкова мразех да се поучава така. Смисъл обичам мама и татко, но за бога аз съм почти на 17! Е, мисля, че ме разбрахте! Ето, че най-накрая дойдоха. Сложих си очилата и се запътихме към плажа.
 ГТН
Беше толкова секси! А цяла година криеше невероятните извивки на тялото си, под дънки и клинове. Май по-често трябва да идваме със семейството й тук! Да, както всички разбрахте това беше Изабела! Изабела, в която мисля, че се влюбих. Не ме разбирайте погрешно - може да съм всякакъв, но не съм от тези типове, които видят ли малко плът и вече са други хора. Не, аз нямам нищо подобно. Може да приличам на малко по-лош, но повярвайте ми не е така! Още онзи ден, в който бяхме на гости на Бела. Точно тогава сякаш почувствах нещо. Сякаш никога досега не я бях виждала, но в крайна сметка аз съм си виновен, защото аз не и обръщах внимание толкова много време. А ако не беше така, нещата сега щяха да са коренно различни!
Бела:Земя вика Найл. -помаха тя с ръка пред лицето ми и започна да се смееш.
Аз:Хей.
Бела:Кога дойде на плажа?
Аз:Преди малко.. искаш ли да плуваме?
Бела:След малко.. само да се намажа.
 ГТИ
 Ето, че вече бяхме на плажа. Найл ме пита дали искам да плуваме, но първо трябваше да се намажа. Все пак исках да хвана тен, а не да изгоря. Сложих си хавлията и извадих лосиона за слънце.
Аз:Найл, може ли да те помоля нещо? - попитах го леко притеснено.
Найл:Разбира се, кажи?
Аз:Ще ми намажеш ли гърба? 
Найл:Разбира се! -той се засмя и започна да ме мажи. Чувството да усещам ръцете му в близост до мен, беше напълно непознато за мен, но наистина много ми хареса! Пеперудките в стомаха ми се появиха секунди след като започна да ме маже. Може би наистина съм лудо влюбена в него! Замислих се, но Найл приключи.
Найл:Готово! -усмихна ми се и седна на хавлията до мен.
Аз:Благодаря. -отвърнах с усмивка и почаках няколко минути докато лосиона изсъхне.
Аз:Мисля, че вече съм готова.. Ще влизаме ли?
Найл:Ами на мен май вече не ми се влиза.
Аз:Мхм.
Найл:Но не знам дали е същото и за теб! -за секунди ме вдигна и ме понесе към водата.
Аз:Найл, не! Мола тя! Пусни ме, за бога Найл пусни ме! -виках, но той не ми обръщаше внимание.
Найл:Щом казваш! 
Аз:Не, не, не! Не си го помисляй Найл! Неее -беше твърде късно..

Четиринадесета част..
 Найл ме потопи във водата за секунди. Така и така бях цялата мокра, затова се направих, че се давя и, че не мога плувам.
Аз:Найл.. не.. мога.. да плувам..а..з.. -започнах да потъвам нарочно, а Найл се притисни и веднага започна да ме дърпа от водата. Аз го хванах за краката и го потопих.
Найл:Хей.. изплаши ме.
Аз:Така ли? -започнах да го плискам с вода, а той само се смееше, докато не започна и той да ме пръска..
 ************************
 След изтощителната битка се прибрахме в хотела. Найл беше близо до моята стая, а майка му и баща му до тази на мама и татко. Влязох да си взема един бърз душ, но това нямаше как да стане, защото имаше вана. Напълних я и след 20 минутно топене във водата излязох. Сложих си една хавлия и излязох от банята. Отидох да си извадя дрехи за после. Тъкмо отворих куфара, когато някой почука на вратата. Сигурно беше мама. Отворих вратата, но вместо мама видях Найл. Той ме огледа от долу до горе и започна да говори.
Найл:Щях да те питам, дали искаш след малко да слезем долу на басейна да те запозная с един човек.
Аз:Да, разбира се..
Найл:След 15 минутки?
Аз:Дадено. -усмихнах се и затворих вратата. Подпрях се на вратата и прехапах устната си, мислейки как е възможно да е толкова сладък.
************************ 
 Чудех се с кой ли ще ме запознае Найл.. Очаквах с някакъв негов приятел, но явно съм грешала. Найл отиде и прегърна едно момиче. Няма да лъжа - беше много красива. Но начина по който я прегърна. Ахх мисля, че ревнувах.
Найл:Запознайте се. Мартина това е една моя приятелка, с която сме тук на почивка, казва се Изабела и Изабела това е една моя много добра приятелка - Мартина. -Аз се усмихнах и подадох ръката си.
Мартина:Приятно ми е да се запознаем. -каза ми с усмивка на лице, високото момиче.
Аз:На мен също.
Найл:Е хайде към басейна..
************************  
 Найл беше в басейна с още няколко момчета, а аз и Мартина си говорехме. Наистина не трябва да съдиш човек по външния вид. Мислех си, че Мартина е някакво надуто момиче, но повярвайте ми нямаше нищо общо. Беше толкова земна и в крайна сметка с Найл наистина са само приятели. И то много добри.
Мартина:А вие с Найл в един клас ли сте?
Аз:Не, той е с една година по-голям от мен.
Мартина:Аха.. между другото искате ли днес вечерта да отидем на дискотека. В близост до хотела има една страхотна..
Аз:О, разбира се, че искам.. Значи познаваш добре местата тук?
Мартина:Разбира се.. С гаджето ми почти всяка вечер ходим на дискотека.. а и града не е толкова голям.
Аз:Мхм.. -умсихнах се и се зарадвах след като чух една единствена дума - гаджето й. Значи нямаше общо с Найл. Смисъл като нещо повече от приятели. Значи това беше моят шанс. Най-накрая късмета да се обърне на моя страна!
Петнадесета част..
 Мартина:Е Бела, харесва ли ти тази дискотека?
Аз:Стархотна е! Между другото знаеш ли Найл кога ще дойде?
Мартина:Ами каза, че му изникнала работа и малко ще закъснее.. -нацупих се и явно Мартина забеляза това.
Мартина:Да не си влюбена?
Аз:Всъщност да!
Мартина:В Найл нали?
Аз:Да.. не.. не.. да.. не т.е. може би малко.
Мартина:Така значи.. хм.. значи ти трябва малко помощ! -погледнах я странно а тя ме дръпна за ръката и ме задърпа на някъде.
*********************
Аз:Мислиш ли, че ще помогне?
Мартина:Разбира се! Това винаги действа.. хайде сега да ходим да се натряскаме малко.
Аз:Уоу уоу почакай малко, не прекалявай!
Мартина:Добре мамо! -засмяхме се и се върнахме в бара. Седнахме на едно от сепаретата и след малко и Найл и гаджето на Мартина дойдоха. Запознахме се. Казваше се Чад. Беше сладък. Мислих си за Найл, но Мартина ме дръпна за ръката и ме заведе на дансинга. Започнахме да танцуваме, но решихме, че не ни е достатъчно весело и се върнахме за няколко шота. Усетих погледа на Найл по себе си. Явно една къса рокля наистина може да направи чудеса, макар, че се чувствах като някоя от онези кифли, но добре, че роклята не беше прекалено къса. Поръчахме и след секунди масата ни беше заредена..
********************* 
 Найл:Сигурна ли си, че искаш още?
Аз:Разбира се! Съзтезание?
Найл:Нали знаеш, че аз ще бия..
Аз:Не бъди толкова сигурен.
Найл:Добре тогава, изгубилия изпълнява едно желание на победителя!
Аз:Дадено!
Найл:Хмм.. на три.. едно.. две.. три.. - аз и Найл започнахме да пием шот по шот, но за жалост Найл ме победи с един единствен шот. Погледнах го и зачаках да чуя желанието му.
Найл:Искам.. какво искам? Значи искам да танцуваш с мен един танц!
Аз:Сериозно ли това искаш?
Найл:Да, хайде. -той се усмихна мазно и в момента, в който отидохме на дансинга пуснаха от онези мръсните песни.
Аз:О, не.. забрави..
Найл:Ти предложи така, че.. изпълни желанието ми. -Дали това беше възможност или нещата щяха да станат по лоши?
Шестнадесета част..
 Започнахме да танцуваме. Спазвах определена дистанция, но за сметка на това Найл приближаваше все повече тялото си до моето. Погледнах лицето му и забелязах червените му бузки. Бяха толкова сладки, а как няма да са толкова червени та ние колко пихме? Хубавото е, че съм от хората които не ги хваща толкова бързо. Е, да признавам си, че бях доста замаяна, но..
 Танцувахме и танцувахме. Минаха поне 15 минути от както танувахме и то на различни песни. Хубавото беше, че вече изобщо не ми пукаш. Сякаш адреналина ми скочи на MAX. Изобщо не се интересувах от мнението на хората за това как играя -просто се забавлявах! Найл ми подръжаваше. Бяхме като две откачалки, но точно това бе хубавото. Имах сродна душа. И етп, че отново пуснаха от онзи тип песни..
 **********************
 Събудих се от ужасна болка в главата. Притиснах ръката си и сънено отворих очи. Ъмм, къде бях? Погледнах и видях Найл да лежи до мен. Стреснах се. Защо не си спомням почти нищо от снощи? Освен, че танцувахме и после.. после.. не знам. Ух, жалко! Изправих се и забелязах, че съм само по бельо. Сега вече наистина се изплаших! Да, харесвам Найл и то много, но ако снощи е ставало нещо, само казвам.. че предпочитам поне да запомня първия си път. Много хора си мислят, че не съм детствена, но уви аз съм и се надявам снощи наистина да не се е случвало нищо подобно - та аз дори не помня какво съм правила! Докато размишлявах Найл се събуди. Погледна ме и се усмихна.
Найл:Е, хареса ли ти снощи? -Вцепених се моменталнно.
Аз:Какво за снощи?
Найл:Не помниш ли? -погледна ме шокирано..
Аз:Аз.. ами.. такова..
Найл:Значи утре няма да ходим в тази дискотека! Ще кажа на Марти да ни заведе в друга.
Аз:Оу, за дискотеката.. а, да да хареса ми! -усмихнах се и ми стана доста неловко.
Найл:Добре ли си? -попита ме загрижено той, приближавайки се до мен.
Аз:Да, да.. просто ми трябва един аналгин. -знам, че в такива ситуации трябва да запазиш самообладание, но разберете ме, че погледнеше ли ме в очите краката ми просто омекват и не знам какво да кажа. Чувствам се много странно и ми е доста нервно, когато съм близо до него! Изправих се от леглото, забравяйки, че съм само по бельо и започнах да търся хапче за глава.
Найл:Леле.. Не знам защо тази сутрин се събудих с теб тук в това легло, полу голи, но ми хареса! -проследох погледа му и го погледнах странно.
Аз:Какво?
Найл:Ъ, на глас ли го казах?

Седемнадесета част..
Аз:Ъмм.. така изглежда. -Найл млъкна за момент, защото явно му стана неудобно.
Аз:Ще ми кажеш ли поне къде имаш аналгин в стаята, моля? -направих кучешка муцунка и той само се засмя. Изправи се от леглото и перфектното му тяло бе на показ. Не отделях поглед. Обърна се с гръб към мен и извади от куфара си един несисер. Отвори го и ми извади една лентичка с хапчета.
Аз:Мерси. -усмихнах се и отидох да го изпия в банята. Тъкмо завъртях крана на водата, когато чух стъпки зад себе си. Обърнах се и го видях.
Найл:Като се замисля и на мен ми трябва един. -каза той, усмихвайки ми се. Направих същото и му направих път да мине. Той си изспи хапчето и ме погледна.
Найл:Е?
Аз:Е?
Найл:Какво искаш да правим днес? -засмя се той.
Аз:Амиии.. не знам. -усмихнах му се ослепително и той се засмя отново. Ах, тази негова усмивка! Погледнах го в очите и усетих погледа му. Очите му бяха толкова изкренни и прекрасни. Вече съм сигурна, че наистина го обожавам! Той започна бавно да се приближава към мен, а аз правех крачки назад. Сърцето ми щеше да изскочи. Усещах какво точно се случва. Допрях се в стената и усетих парещия му дъх по лицето си. Очите ми не се откъснаха от неговите. Той бавно доближи лицето си до моето и леко доближи устните до моите. Захапа долната ми устна, след, което започнахме да се целуваме страстно. Отвръщах на всяка една негова целувка. Бяхме толкова съсредоточени в момента. Усещах го! Най-накрая го усещах. Чувството беше невероятно. Имах чувството, че съм ангел носещ се в небесата. Замислих се, дали тази целувка значеше нещо за него? Защото за мен това беше нещо неуписуемо! Но нали всяко хубаво нещо си има своя край, ето, че се отделихме един от друг, поемайки си дъх. Погледите ни отново се засякоха. Двамата се засмяхме, а аз не знаех какво да кажа.
Аз:Уау! -казах съвсем тихо, с усмивка на лице.
Найл:Между другото целуваш се страхотно.. -бузките ми се зачервиха и сведох надолу глава.
Аз:Мерси. -усмихнах се, опитвайки се да прикрия пламналите ис бузи, но безуспешно!
Найл:И си много сладка, когато се изчервяваш. -е, вече наистина пропаднах в дън земя!
Аз:Ъъ.. Найл.. моля те спри! -помолих го, атой само се засмя.
Найл:Мисля, че е време? -погледнах го странно.
Аз:За? -изкашля се и започна да говори.
Найл:Виж Изабела, отначало си мислих, че ти и Хари сте гаджета. Ще излъжа ако кажа, че не съм те ревнувал, но тогава наистина бях от хората, които не обръщаха огромно внимание и просто прикриваха чувствата си. Е, сега мисля, че е време да ти призная своите. Аз.. аз.. аз те харесвам! Искаш ли да си с мен? Да бъдеш моето момиче! Да ходим на всякъде заедно, да не се отделяме един от друг. Да чувствам сърцето ти, как бие за мен и за никой друг. Да вижадам усмивката ти и да докосвам устните ти! Искаш ли?
Аз:Аззз.. не знам какво да кажа. -сведох отново глава.
Найл:Бил съм отхвърлян сумати пъти, но точно в този момент бих направил всичко само и само да кажеш Да.
Аз:Да. -усмихнах се и усетих устните му върху моите. Това беше най-прекрасният ден в живота ми!

Осемнадесета част..
*********************
 Минаха две седмици от както с Найл сме заедно. Всички го приеха добре. Хари наистина се радваше за мен, макар, че малко ревнуваше от Найл, но бяхме само приятели. Найл се държеше с мен така сякаш само аз бях на този свят. Сякаш е напълно друг човек! Обичам го толкова много и вече дори не ме е срам от хората и не ми пука от мнението им. Бях затворила очи, потънала в мисли, но усетих ръката на някой по гърба си. Помислих си, че е Найл и затова не затворих очи. Засмях се на глас.
Аз:Найл..? - не получих отговор и отворих очи. До мен беше седнало едно момче, което беше сложило ръката си на кръста ми.
Аз:Какво си мислиш, че правиш, простак!
Момчето:Укроти се малко де.. секси. - изправих се набързо и му забих един шамар.
Аз:Кой по дяволите си ти?
Момчето:От днес нататък - твоя ад. - каза ми момчето, смеейки ми се подло. Чесно да си призная се стреснах, но точно в този момент дойде Найл. Момчето замина на някъде, а аз се вкопчих в него и не го пуснах няколко минути.
Найл:Мила, какво става?
Аз:Ъмм о- .. нищо..
Найл:Знам когато лъжеш!
Аз:Наистина нищо! Довери ми се. - Найл ме погледна загрижено и мръдна един кичур от косата ми.
Найл:Добре. - цунка ме нежно и останахме така за няколко минути, докато не чухме гласа на Хари.
Хари:Хей, вие двамата, влюбените. - засмя се той, а ние с Найл се спогледахме.
Аз:Кажи? - засмях се след него.
Хари:Ще закъснеем за час хайде.
********************* 
 Бяхме в Луи и играехме на шише. Бяхме около десетина човека. Лиам завъртя шишето и до посочи Найл и Трейс. Трябваше да се целунат. Ядосах се. Какво ли щеше да направи Найл? Проследих погледа му и като хищник наблюдавах за движенията му. Защо точно тя, а не аз? Дали Найл ще я целуне.. пфф надявам се не. Найл се изправи отивайки към Трейс. Сериозно? Погледна ме и се засмя. Седна до нея и..

Деветнадесета част..
Седна до нея и ме погледна. Засмя се още веднъж и се обърна към Трейс. О, Найл само да си посмял!
Найл:Трейси, съжалявам, но си имам приятелка и не мога да го направя. - захили се за пореден път и дойде до мен. Целуна ме, но Зейн се изкашля.
Зейн:Добре хора, нека продължим играта!
*****************
 Беше неделя. Времето като по чудо беше хубаво. Слънцето грееше ярко, а навън беше около 25 градуса, което не е типично за Лондон. Взех си един душ и се оправих набързо. Накъдрих си косата, просто ей така, без причина и си взех лаптопа, сядайки на леглото. Тъкмо щях да влязох в туитър и Найл ми писа дали иска да отидем само двамата на пикник някъде. Аз се зарадвах и веднага се съгласих. Щяхме да се срещнем към 3:00 след обяд. Усмихнах се още веднъж при мисълта за Найл и точно тогава телефона ми звънна. Беше Хари. Вдигнах му..:
"Аз:Хей, Хари! Как си?
Хари:Ами горе-долу да, ти?
Аз:И аз съм така..
Хари:Щях да те питам.. искаш ли днес да излезем както едното старо време..
Аз:Разбира се.. но защо както едното старо време.
Хари:Хмм - въздъхна. - Дълга история.. Просто ми липсваш, но няма значение. - засмя се. - Към 3:30 следобяд?
Аз:Да, раз- всъщност Хари.. аз.. ами имам-
Хари:Нека позная Найл? 
Аз:Виж Хари, аз- след като ме попита, въздиша тежко, дори не ме остави ад му кажа и затвори телефона. Почувствах се гадно. Какво имаше впредвид с това като едно време. Да не би да ме харесва? Пфф, ама ние сме само приятели! Аз си имам гадже, а той.. о, защо съм толкова гадна с хората! Никъде не ми се ходи днеска. Като се замисля вече никакво внимание не обръщам на Хари! По цял ден съм с Найл и така е редно, но Хари ми беше най-добрия приятел. Защо беше за бога? Той още е най-добрия ми приятел! Той беше този, който ми помогна да се установя тук. Той беше този, който бършеше сълзите ми за Найл. Той беше този, който ме утешаваше, когато Найл дори не ме забелязваше! А аз? Аз какво направих? Върнах се от почивката, гадже с Найл и напълно го забравих. Трябваше да кажа на Найл! Трябваше да му обесня. 
Аз:Ало, Найл? - попитах леко разтревожено.
Найл:Хей, случило ли се е нещо?
Аз:Не.. просто исках да ти кажа, че няма да мога да дойда днес на пикника... нека го ставим за утре!
Найл:Защо няма да можеш?
Аз:Ами имам работа?
Найл:И тя е?
Аз:Ох, за бога Найл, от както сън с теб започнах да пренебрегвам Хари. А ти знаеш, че с него бяхме най-добри приятели. Липсва ми и искам просто да прекарам един ден с него.
Найл:Значи си влюбена в Хари?
Аз:Нищо подобно не съм казала Найл! Казвам ти, че ми липсва времето прекарано с Хари..
Найл:Значи предпочиташ да прекарваш времето си с него, отколкото с мен?
Аз:О, Найл! Знам, че знаеш какво имам впредвид! Просто ме разбери! Никога не съм обичала Хари по този начин, по който обичам теб! Ти си ми всичко и не искам да те загубя. Твърде трудното те спечелих, за да те загубя. Обичам те толкова много и не искам да си мислиш, че има нещо между мен и Хари. Ние просто сме приятели и то най-добри, но това не застрашава връзката ни! Както казах обичам те, за това поне ми имай доверие Найл. - затворих му телефона, обляна в сълзи и легнах на леглото. Защо нищо никога не е наред? Обичам Хари толкова много! На мен той също ми липсва, но също така обичам Найл, който е любовта на живота ми! Не може ли да прекарвам време и с единия и с другия? Не може ли просто всичко да е по лесно?

Двадесета част..
 Въртях се на леглото и размишлявах. След около половин час си взех телефона и звъннах на Хари.
Аз:Ало Хари. - казах тъжно.
Хари:Съжалявам! Наистина съжалявам! Не трябваше да ти затварям така.. знам, че с-
Аз:ХАРИ! ХАРИ! Харии, спокойно! Аз също се извинявам, че така се получи. Наистина! Не съм те забравила разбери, просто от както съм с Найл нещата, които трябва да върша станаха много и просто.. Ох, Извинявай! Е, приемаш ли извинението?
Хари:Само ако и ти приемеш моето!
Аз:Съгласна!
Хари:Добре тогава! Съгласен! - засмяхме се и двамата.
Аз:Значи среща пред мола в 14:30? Точно както едното старо време?
Хари:Да, разбира се! До после! - затворих му и се усмихнах. Бях забравила колко добър беше. Бях забравила какво е да разговаряш с най-добрия си приятел. Е, да - може да е момче, но ме разбираше отлично! Обичах го. А сега.. сега е време да звънна на Найл. Тук не трябва да има място за ревност. Всичко това е просто приятелство. Приятелство, което ценя адски много! Написах номера на екрана и след това натиснах зелената слушалка. Включи се гласова поща. Изпуфтях, оправих се и видях, че имах още час и половина до приятелската ни среща с Хари. Значи имах време да отида и да се видя с Найл. Взех си телефона и излязох от вкъщи. Затичах се, за да стигна по бързо и почуках на вратата. Никой не ми отвори. Звъннах на телефона му още веднъж, но пак се включи гласовата поща/ Почуках пак и зачаках. Никой не ми отвори. Къде ли беше Найл? Обърнах се, за да си тръгвам, но се спънах в постелката и бутнах вратата. Тя се отвори и аз леко надникнах. Ох, имах рана на крака. Боже, защо съм толкова саката? Влязох вътре.. Е, не ми беше за първи път, но е гадно да се вмъкваш просто ей така в къщите на хората. Отидох до стаята на Найл и леко открехнах вратата. Видях го. Беше легнал на леглото, затворил очи и сложил слушалките в ушите си. Явно се беше отнесъл в мислите си, защото изобщо не ме чу. Влязох съвсем тихо в стаята му и без да се замислям скочих върху него. Той се стресна и веднага отвори очи. Махна слушалките си и ме погледна странно.
Аз:Хей. - казах му развеселено.
Найл:Хей! - отговори ми леко сопнато. - Много си весела нещо.. - каза ми той, докато продължаваше да ме гледа странно.
Аз:Какво ти става?
Найл:Става ми това, че Харесваш Хари!
Аз:За бога осъзнай се! Казах ти веднъж ще ти го кажа пак- Аз съм влюбена в теб, не в него!
Найл:И откъде мога да съм сигурен, че не ме лъжеш!
Аз:Не ми вярваш? - погледнах го потресено и очите ми започнаха да се насълзяват. Странно чувство се зароди в стомаха ми.
Найл:Аз.. ами..
Аз:Замълчи.. каза достатъчно. - последните думи едва излязоха от устата ми. Очите ми се насълзиха и побързах да изляза часа по скоро от къщата на Найл. Чух го как ме повика и започна да ме гони, но избягах. Тичах с всичка сила, докато не чух клаксона на нечия кола. Обърнах се за части от секундата и колата спря на милиметри от мен. Колко й беше на колата да ме сгази? Шофьора, ядосан излезе от колата и започна да ми вика колко съм била непохватна. Погледнах за последно в тази посока и видях Найл, който стоеше на около 20-тина метра от колата. Изглеждаше толкова притеснен! Въздъхнах тежко и побягнах, избърсвайки сълзите от очите си. След няколко секунди стигнах до къщата на Хари. Почуках на вратата и в момента, в който той ми отвори го прегърнах силно.
Хари:Хей! Бела, добре ли си? .. Нека влезем вътре. - кимнах и отидохме в стаята му. Все още бяхме прегърнати. Лежахме на леглото - аз се бях свила в него, а той нежно галеше косата ми. Мина известно време и аз заговорих.
Аз:Найл.. - Хари продължи да гали косата ми, защото знаеше, че това ме успокояваше. - Скарахме се.
Хари:За ра ди мен, нали?
Аз:Не! - погледнах го право в очите. - Дори не си го помисляй. - опитах се да се усмихна и той ми отвърна с усмивка. - Той ми няма доверие. - отместих погледа си и забих поглед надоло. Сълзите, които бях сдържала отново потекоха. Телефона ми звънна за пореден път.
Хари:Мисля, че трябва да му вдигнеш!
Аз:Няма! Той как не си дигаше телефона.
Хари:Бела стига! И той е човек и той прави грешки! Не го наказвай по този начин! Той те обича и съм сигурен, че ти има доверие.
Аз:Хари, не виждаш ли какво става? ..Така развалям приятелството помежду ни. А не искам да е така!
Хари;За бога момиче помисли малко! Имаш си гадже - нормално е да нямаш време за приятелите си.
Аз:Не си прав Хари! Тук грешиш! - въздъхнах.
Хари:Дай му шанс! Прости му! Нормално е човек да ревнува! - замислих се над думите му и за момент затворих очи. Малко по-късно Хари ми заяви, че отива до тоалетна и след малко ще се върне.
 ГТХ
Казах й, че ще отида до тоалетна и веднага се връщам. Но.. всъщност щях да говоря с Найл. Звъннах му и зачаках да ми вдигне.
Найл:О, Хари!
Аз:Тук е! Ела вкъщи възможно най-бързо!
Найл:Какво прави там? Вие д-
Аз:Побързай! - затворих телефона и минути по-късно някой звънна на вратата. Отворих и видях Найл.
Аз:Найл, трябва да се изясним!
Найл:Добре.. виж.. съжалявам, но не съм от хората, които приемат за даденост, че момче и момиче може да са най-добри приятели!
Аз:Просто ни повярвай! Не изпитвам никакви други чувства към нея освен приятелски! - Найл въздъхна. - Обичам я, но само като приятел! Не искам да ви разделям така, че качи се горе и поговори с нея! - потупах го по рамото и отидох в хола.
 ГТИ
 Вратата се отвори, а аз още си стоях с затворени очи. Бях с гръб към вратата, но усетих, че това сякаш не беше Хари. Парфюма му беше различен. Вдишах отново и установих, че парфюма на Найл е същия.
Аз:Какво искаш?
Найл:Как разбра, че съм аз?
Аз:Женска интоиция! А сега ми кажи какво искаш?
Найл:Да поговорим!
Аз:За? - обърнах се рязко към него и долових тъжния му поглед.
Найл:Съжалявам!
Аз:Приема се! - усмихнах му се, след което и двамата се засмяхме. Той седна до мен и хвана ръката ми. Целуна я й ми прошепна.
Найл:Прощаваш ли ми?
Аз:Разбира се!
Найл:Обичам те!
Аз:И аз теб!..


21 част..
3 седмици по-късно..
Найл:Ще ми липсваш! - целуна ме нежно по устните и допълни: - И да внимаваш!
Аз:Разбира се Найл.. ще внимавам! Обичам те! - усмихнах се и го прегърнах. Отделих се от прегръдката му и започнах да изкачвам стълбите една по една.
Найл:Обади ми се като пристигнеш! - обърнах се и му кимнах в знак на съгласие, след което му пратих въздушна целувка. Качих се в самолета и седнах на едно от многото места. Чудите се къде отивам ли? Ами всъщност ще изненадам Емили в Северна Дакота. Тъй като нямаме вече къща там, единствените при които мога да отида са семейството на Емили. Но разбира се преди това съм говорила с майка й и баща й. Престоя ми там ще бъде около седмица- две. Седнах удобно на седалката, закопчавайки колана си и се отпуснах назад. Сложих слушалките в ушите си и бавно се унесох.
 ГТН
Изпратих Бела и реших да се помотая някъде. Звъннах на Хари, но бях забравил, че има ангажимент и не може да дойде, затова звъннах на Зейн, който за разлика от Хари беше свободен. Имахме среща след половин час в парка. Минах през Starbucks и реших да си взема кафе, защото днес не можах да спа и съм капнал от умора, а е едва 3:00РМ. Това е странно дори и за мен. Доколкото до Бела- надявам се да си изкара хубаво у дома си, макар, че изобщо не ми се искаше да ходи и то САМА, но направих веднъж грешка като не я послушах, та не искам да се повтаря. Истината е, че се страхувам да не й се случи нещо. Знам, че това е родният й дом, но все пак ме е грижа.
Служителката: Найл Хоран?! - изправих се и си взех кафето. Неусетно вече беше станало време за срещата ни с Зейн. Платих и тръгнах към парка. 
 ГТИ
Събудих се от някакво друсане. Махнах слушалките си и чух, как стюардесата говори.
Стюардесата: Съжаляваме за неспокойствието. Самолетът има аварийни проблеми, но ви уверявам, че всичко е наред. Благодаря ви! - самолета се разтресе още веднъж, а аз се чудех какво точно става. Минаха около пет- десет минутки и реших да повярвам на стюардесата, че всичко е наред. Затворих очи и се унесох отново.
 ГТН
Зейн: А сега къде ще ходим?
Найл: Какво мислиш за картинг? Отдавна не сме ходили!
Зейн:Дообре, хайде да вървим. - Минахме за няколко часа през мола и за разлика от Зейн, аз не си купих абсолютно нищо. Погледнах часовника си и притеснението започваше да ме съсипва. Изабела не трябваше ли вече да се е прибрала? Минаха повече от два часа, а още не ми е звъннала. Имам лошо предчувтсвие. Дано да не е станало нещо! Опитах се да се отърся от мислите си, осъзнавайки, че вече сме пред картинга. Влязохме и платихме.
Зейн:Нека играта започне!
Найл:Да те видим тогава! 
 ГТИ
 Усетих някаква болка в корема. Опитах се да мръдна ръката си, но безуспешно. Ох, какво става? Отворих очи, но не виждах нищо. Всичко беше тъмно. Опитах се да се помръдна, но отново не успях. Помислих си, че сънувам, но точно в този момент гореща, огнена вълна премина за секунди през тялото ми. Помислих си, че това е края! Болка премина през тялото ми и имах чувството, че ще умра. 

22 част..
Аз:Обичам те Найл! - къзах съвсем доловимо и затворих очи.
 ГТН
Зейн: До утре Найл. Чао!
Аз: Чао Зейн! - затворих входната врата и си влязох вкъщи. Отидох до кухнята, но мама и татко ги нямаше. Сигурно са на поредната скучна, работна среща! Взех си една ябълка от панера с плодовете и се запътих към стаята си. Докато вървях по стълбите телефона ми звънна. Беше майка ми. Вдигнах й.
Мама: Хей, Найл.. вкъщи ли си?
Аз:Да.. да не се е случило нещо?
Мама:Не, нищо!
Аз:Добре, а кога ще се приберете?
Мама:Може би утре сутринта, защото в момента сме извън града и пътува.
Аз:Окей.. ако има нещо ми се обади.
Мама:Разбира се, скъпи! За теб винаги! - затворих телефона и седнах на леглото. Включих си телевизора и започнаха някакви извънредни емисии. Не им обърнах особено голямо внимание и реших да проверя какво се случва с Изабела. Звъннах й, но даваше, че номерът е зает. След около 2 минутки се обърнах на леглото по корем и написах СМС. Имах чувството, че наистина нещо ужасно ще се случи. Исках да се отърся от тези мисли, но сякаш те се бяха залепили за мозъка ми. Въздъхнах тежко и отново набрах номера на Изабела. Зачаках, когато чух нещо потресаващо:
"..:Кога точно се случи?
..:Преди няколко часа.
..:А има ли оцелели?
..:Все още работим по въпроса с търсенето на оцелели, но поради удара, който е бил доста силен има вероятност да няма живи.
..:Е, това е за сега от нас! В късната ни емисия очаквайте още новини около самолетната катастрофа Лондон- Северна Дакота" - нещо в мен потрепери. Стоях като ужилен и просто се кокорех пред телевизора. Мелодията на телефона ми ме стресна.
Мама: Ало Найл?
Аз: К-к-кажи?
Мама: Мисля, че трябва да знаеш.. Истината е, че сме извън града заради катас-
Аз:Да, преди малко научих!
Мама: Мисля, че Изабела е м-
Аз:Сигурен съм, че е отлично! Убеден съм. След няколко седмици ще си дойде и отново ще я видя.
Мама: Найл, осъзнай се!
Аз: Разбирам те отлично, но тя е толкова прекрасна. - една сълза се стече по бузата ми.
Мама: Само се успокой! Утре сутрин се прибираме! - затворих набързо телефона и отидох до банята. Наплисках лицето си с вода и се погледнах в огледалото. Дали не сънувам? Ощипах се, но усетих болка.. това значи, че всичко е истина. Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми една след друга. Реших, че трябва да кажа на Хари. Върнах се обратно в стаята си и взех телефона. Звъннах му и му разказах всичко, което знам. Той предложи да тръгнем по пътя за Северна Дакота заедно с колата му. Все пак поне той има книжка- като се има напредвид, че е по- малък от мен! Но в момента това изобщо не ме интересува. Потърсих ключовете си и след няколко секунди ги намерих. Бяха на нощтното шкафче. Точно до.. точно до нейната снимка. Натъжих се още повече, но трябваше да побързам за да я видя.. Отново.. Заключих вкъщи и отидох до Хари. 
 Няколко часа по- късно..
 Хари тъкмо спря колата, а аз не издържах и веднага излязох. Намерихме мястото и аз бавно започнах да се приближавам. Всичко беше заградено и имаше милиони полицаи. Хората се бяха струпали около тази лента и гледаха. Някой реваха, други просто стояха и не обелваха и дума. Намерих майка и татко и отидох при тях. Лекарите изнасяха хора, лежащи на онези подвижните легла. Може би бяха мъртви?
Аз: Къде е тя?
Татко: Найл, какво за бога правиш чак тук?
Аз: Дойдох да видя Изабела!
Татко: Мисля, че е вече късно!
Аз: Не започвай и ти като мама! - отвърнах му и точно в този момент лекарите изкараха едно момиче, което беше цялото в кръв. Лицето му не се виждаше, но косата му беше точно като на Изабела.
Аз: Изабела! Изабела! Изабелааа? - момичето отмина с количката, но точно преди да се скрие от погледа ми за белязах, че мръдна ръката си. Да, да, дааааааааааа! Бях прав! Изабела е жива. Частица щастие изпълни тялото ми, но мисълта, че може да не е вярно ме убиваше!
 Няколко дена по- късно..
Моментът най-после настъпи! Днес щях да се видя с Изабела. Отворих вратата и с бавни крачки прекрачих прага на вратата. Гледката, която видях беше доста стресираща. Тя.. тя..
23 част..
 Цялото й тяло беше покрито с гипс. Лицето й не се виждаше, тъй като беше обърната на обратно.  Ужасяваща гримаса покри лицето ми, придавайки доста стресиращ вид. Сърцето биеше като лудо, надявайки се да помогне по някакъв начин на Изабела, знаейки, че просто няма такава опция. Точно в този момент, точно тук бях готов на всичко само и само Изабела да е добре. Въпреки, че докторите казаха, че малко по-малко се оправя, аз не им вярвах, защото, това което виждаха очите ми ме навяваше на друго. Много хора, дори в момента изпадат в кома, но нали всички знаем, че до 40 дни, ако човекът не се събуди, лекарите просто дърпат шалтера и играта приключва! Това ли ще се случи и с Бела? Това ли е заслужила тя? Какво толкова е сторила, за да получи всичко това?.. Наведох леко глава и няколко сълзи се стекоха по лицето ми. Имах чувството, че Бела ме гледа и точно това чувство ме накара да наведа глава. Никога не бях плакал пред нея. Винаги съм бил силният, а точно сега даже не знам кой съм? Дори не можех да усетя кожата й, нито аромата й. Това ме влудяваше..
 1 година по-късно..
Аз: Хей мила, искаш ли да отидем на разходка в парка?
Амбър: Разбира се Найлър. - усмихнах се и слязох на долния етаж да взема всичко необходимо.
Амбър: Искаш ли помощ за сандвичите? - появи се тя от някъде и ме попита, усмихвайки ми се.
Аз: Разбира се.. - целунах я по бузката и просто проследих всяко едно от движенията й. Чувствах се наистина добре с Амбър. От както стана всичко това с Изабела много неща се промениха. Полазват ме тръпки само при споменаването на името й. Не, не съм я забравил още, но как може да обичаш човек, който дори не знаеш дали е жив или не? Чудите се какво се случи след като Бела изпадна в кома? Е сега ще ви разкажа.. "С Хари до последно бяхме се застъпили за Бела, дори когато получи криза и шансовете да се управи бяха малки, дори и когато излезе от комата и махна гипса, но всичко се срина за секунди. Още в деня, в който чакахме да я видим, нещо в мен сякаш ми казваше, че не съм на правилното място. И в крайна сметка наистина не бях. С Хари влязохме в стаята, затаили дъх в очакване, но след видяното нищо не беше същото. Това не беше Изабела! Срещу нас стоеше, непознато момиче, които приличаше на Бела, но не беше тя! Разбрахме, че няма как да намерим Изабела, търсейки я в болниците в околността, но уви.. Мина известно време и с Хари просто продължихме напред. Както аз, така и Хари си имаме момиче до себе си и наистина се радвам за което, защото с него станахме много близки. Аз обичам Амбър и тя обича мен. Знае абсолютно всичко за Изабела и за живота ми преди това, но въпреки това е с мен. Заедно сме от 3 месеца. И в крайна сметка наистина се чувствам добре. Сърцето ми живее с мисълта за Изабела.. и Амбър разбира се, а главата ми живее с мисълта, че Изабела е мъртва и просто нямам никакво друго обяснение!" .. Е това е всичко.. Поне за сега. Чувствам се на място и знам, че някой ден всичко ще е наред, но просто този ден още не е дошъл. А сега вече се радвам на всичко, което имам и което получавам, защото макар и късно разбрах, че именно малките неща са най- ценни и, че просто трябва да се радваш на всичко, което имаш, преди да го изгубиш!..
 ГТИ
 Някакъв звук прекъсна мислите ми, които даже и аз самата не можах да разбера. Отворих си очите и видях някакви хора. Огледах се и се зачудих къде съм. Опитах се да кажа нещо, но сякаш някой не ми позволяваше да мръдна устните си. Опитах се да мръдна ръката си, но беше безуспешно. Изкрещях, но нищо не излезе от устата ми. Какво се случваше. Дали тези хора ме виждаха? Дали някой ме чуваше? За бога къде съм?
Аз: ПОМОЩ? ПОМОЩЩЩ? - Направих няколко опита, но нищо. Опитвах и опитвах отново, но сякаш тялото ми беше оковано за леглото и не можех да правя нищо. Сърцето ме заболя изведнъж, исках да стисна ръцете си в юмрук, но не успях. Болката беше доста голяма, исках да извикам, но не можех. Няколко сълзи се стекоха по лицето ми и изведнъж просто всичко спря.. Отново.. Може би всичко едва сега започва?!

 24 част..
 Няколко месеца по- късно..
 ГТИ
Отворих рязко очи, сякаш събуждайки се от някакъв кошмар. За пръв път видях светлина. Всичко, което беше покрито с тъмнина, вече беше заличено от острите лъчи на слънцето, които не ми позволиха да разтворя очите си максимално. Потърках ли леко, учудвайки се от това мое движение и усмивка се изписа на лицето ми. Най- после! Най- после можех да виждам, да усещам, да докосвам и най- вече да мърдам тялото си. Времето, което прекарах в тъмнина беше много дълго. Даже не мога да опиша колко много беше периода, в който само чувах гласове, но нищо повече. Разтворих отново очите си, опитвайки се да слея светлината с мрака. Слънцето отново светна в очите ми и известна болка се появи, но само за секунди. Усмихнах се пак и погледнах ръцете си. Бяха много странни, сякаш непознати.. Някой блъсна врата и влезе в стаята. Беше една от многото медицински сестри, които постоянно бяха в стаята ми и ми даваха най- различни лекарства. Тя ме погледна и усмивка се появи на лицето й.
Тя: Най- после.. - приближи се до мен и направи опит да ме прегърне. Как си, мила? Как се чувстваш?
Аз: Сравнително добре!
Тя: Много се радвам.. Изчакай само няколко минутки да повикам доктора и ей сега се връщам.
Аз: Добре. - кимнах й и тя излезе усмихната от стаята. Изкикотих се и се обърнах настрани. На масичката до мен имаше една снимка и някакво писмо. Взех снимката, а на нея беше едно момиче. Изглеждаше ми доста познато, но не можех да се сетя кое е. Обърнах снимката, а на нея пишеше: За Найл и Хари.. С много обич от Северна Дакота! :* ..Само толкова пишеше отзад на картичката. Кои ли бяха тези две момчета. Хмм имам чувството, че забравям нещо важно, но както и да е. Оставих снимката и взех писмото. Беше отворено. Някой го беше чел. Извадих съдържанието, а вътре на един голям лист беше написано само: ОБИЧАМ ТЕ! .. Нямаше нито подател, нито получател. Учудих се и понечих да оставя писмото, когато врата отново се отвори. От нея влезе един висок мъж, с бяла манта, навярно доктора.
Д-р: Отлично! - Усмихна се той. - Как си днес красавице? Как се чувстваш!?
Аз: Добре. - Докторът започна да проверява някакви числа на уредите, да сверява някакви линии и така нататък, а аз само стоях и го гледах.
Аз: Може ли да ви попитам нещо? - казах тихичко, защото се срамувах.
Д-р: Разбира се миличка, каквото поискаш? - каза ми топло той и продължи да прави своето.
Аз: Коя съм аз? - казах с лека носталгия.
Д-р: Знаех, че ще ме попиташ. - погледна ме докторът. - Навярно си чувала всеки един разговор до сега. Може и да не помниш повечето, но е така нали? - аз просто кимнах. - Оказа се, че ти си една от пострадалите  в самолетна катастрофа, която те сполетя точно преди 4 месеца.
Аз: Искате да кажете, че 4 месеца съм била в будна кома? - попитах стресирано, а високият мъж просто кимна, поглеждайки ме успокоително.
Д-р: Не се безпокойте млада госпожице, уверяваме ви, че до няколко седмици ще ви изпишем и родители ви ще ви отведат у дома.
Аз: У дома? Къде е това?
Д-р: Всичко с времето си. Сега от вас единственото, което се иска е да си почивате!
************************
 Днес беше денят, в който щях да се прибера в така наречения ми дом с родителите ми. Всъщност доктора ми каза, че известно време ще имам амнезия и за това не си направих труда да впрегна мислите си в родителите си. Двама човека вляза в стаята. Единият беше висок и едър мъж, с тъмна коса, а жената беше с кестенява коса, високи крака и добре оформено тяло. Усмихнаха ми се сякаш някой ги караше и се доближиха до мен.
Жената: Хей, скъпа! - прегърна ме и ме целуна по бузата.
Аз: Хей. - направих изкуствена усмивка и приех прегръдката, която мъжът понечи да направи. Значи това са родителите ми. Жалко, че не помня нищо. 
************************
 Ако това е домът ми, значи наистина трябва да съм доволна. Хмм тук е доста хубаво, приветливо и голямо. Мама, ако мога така да я наричам, ме заведе в стаята ми и ме остави да си почина. Благодарих й и започнах да оглеждам наоколо. Стаята ми беше в леки нюанси на розово и имах няколко големи гардероба с обувки и дрехи. В другия край на стаята имах бюро с компютър и някакви неща на него. Като цяло стаята ми беше 'Стаята мечта за една тинейджърка'. Явно нашето семейство сме богати. Съвсем забравих да питам мама нещо много важно. Запътих се към долния етаж, докато по пътя в коридора не видях отражението си в огледалото. Ама това беше онова момиче на снимката. Доближих се огледалото да се уверя за всеки случай, че това съм аз и останах леко стресирана от факта, че не помнех дори себе си. Отдалечих се отново и пробягах пътя до хола. Мама и татко бяха на дивана.
Аз: Мамо, знам, че е доста странно и нахално, но.. ами как да ви кажа.. на колко години съм? - попитах притеснено, а мама само се усмихна и потупа мястото до себе си. Спогледаха се някак странно с татко и след това ме погледна.
Мама: Не се срамувай за подобни неща. Питай ако си любопитна или нещо те вълнува. - погали ме по косата. - Ти си на 17 и си родена на 5 април. - отговори ми набързо и отново погледна татко, след което мен.
Аз: Благодаря за отговора.. Довечера става ли да се качиш в стаята ми и да те поразпитам някой неща?
Мама: Разбира се..
 В днешно време..
 ГТН
Аз: Милааа, моля те побързай ще изтървем филма!
Амбър: Идвам само секунда! - след около 1-2 минутки Амбър слезе.
Аз: Изглеждаш чудесно! 
Амбър: Благодаря. - тя ме целуна по бузата и се запътихме към колата, хванати под ръка.
************************
 Амбър: Защо избра точно този филм?
Аз: Не съм го избирал аз.. Хари и Стейси го избраха.
Амбър: И все пак.. ААА - сгуши се в мен, а аз просто я прегърнах. След около 20 минутки усетих някакви вибрации в джоба на дънките си. Извадих си телефона и видях, че съм получил смс от Хари. Прочетох го и просто онемях. О, боже мой! Сърцето ми пощуря за секунди. В смс-а пишеше:..
 
25 част..
"Тя е тук!" .. очите ми се насълзиха и почувствах ледена тръпка да преминаваме през цялото ми тяло. Кожата ми настръхна и просто леко разтревожено разроших косата си. Писах смс на Хари: "Среща в тоалетната! ВЕДНАГА!". Пъхнах отново телефона в джоба си и погледнах Амбър.
Аз: Мила, отивам до тоалетна.
Амбър: И ще ме оставиш сама?
Аз: Само за няколко минутки. Ще бързам обещавам!
Амбър: Добре. - целунах я по бузата и се запътих към изхода. Излязох от стаята и изчаках Хари в тоалетната. Секунди по- късно вратата се отвори и разтревоженото лице на Хари се показа.
Аз: Какво точно стана?
Хари: Видях я Найл. Видях Изабела! - очите ми веднага се разшириха и продобих друг вид.
Аз: Сигурен ли си, че е била тя?
Хари: Сто процента.. Точно на реда преди мен, няколко места на дясно. Убеден съм, че беше тя.
Аз: О, боже мой! След толкова много време.. Това.. тя.. тя наистина е жива.
Хари: Да! - чак сега и двамата осъзнахме, какво точно се случва. Бела беше жива. Любовта на живота ми. Боже мой. Усмихнах се, макар и леко нервно, след, което Хари направи същото. Не знаех какво точно да направя, но просто нещо ме накара да се усмихна. 
Аз: Имам идея!
Хари: Каква?
Аз: Когато се качват към изхода, ще разменим местата си с Амбър и Стейси така, че да виждаме всеки, който се качва нагоре по стълбите. Съгласен?
Хари: Съгласен! - направихме си 'поздрава' и излязохме от тоалетната, връщайки се на местата си.. Ето, че и филма свърши. Хората започнаха да се разотиват.
Амбър: Хайде Найл, да вървим..
Аз: Само да изчакаме Хари и С- видях я. О, да това наистина беше тя. Само, че с различна визия. Косата й беше в друг цвят, дрехите, които носеше не бяха в неин стил и.. тя.. тя беше с момче. О боже. Погледна ме за секунди сякаш не ме позна и продължи на горе. Амбър махаше с ръка пред лицето ми, чудейки се какво ми стана.
Амбър: Найл, Найллл, Найлър?
Аз: Аз, да, да тук съм!
Амбър: Добре, кажи ми какво става?
Аз: О, нищо. Замислих се за момент.
Амбър: Добре. Вярвам ти, но нека да си ходим!
Аз: Добре хайде. - точно тогава Хари и Стейси се качиха по стълбището и заедно излязохме. През цялото време с Хари мълчахме и мислихме за случилото си, а Стейси и Амбър не спираха да говорят за филма и някакви техни работа. Бяхме в колата на Хари и пътувахме към нас..
 ГТИ
 Толкова тъп филм не бях гледала. Наистина се отегчих, но добре, че беше Джейк да ме развесели малко. Хмм, мисля, че има химия между нас двамата. Толкова е сладък. Обожавам трапчинките му. Като се замисля онова русокосото момче, което ме гледаше много странно в кино салона ми беше много познато. Може би съм го виждала в някой магазин или в маркета.. Та, да се върнем на страхотния и супер сладък ДЖЕЙК. О, Джейк толкова те обожавам.. За секунди притворих очи, но веднага след това усетих нечие ръчкане.
Мама: Скъпа, ставай!
Аз: Само още пет минути мамо! 
Мама: Ще закъснееш! На училище си..
Аз: О! - разтърках очите си и веднага в мислите ми се появи миналата нощ, прекарана с Джейк. Беше толкова хубаво. О, трябва да ставам! Тъпо училище. Тъпи учители. Тъп град, но хубав Джейк. Хаха..

26 част..
Няколко дена по- късно..
ГТИ
 Поредното момиче, страдащо от любов. Поредното момиче с разбито сърце.. - това бях аз. Нека улесня ситуацията.. През тези 9 дена с Джейк бяхме неотлъчно заедно, но нали всяко хубаво нещо има своя край. Скоро не бях обръщала толкова голямо внимание, колкото обърнах на Джейк, но естествено, че не получих нищо в замяна. Само целувки и празни приказки, в които нямаше нито една истина. Само Лъжи и измама. Нищо повече. Но в крайна сметка аз сама съм виновна. За пореден път аз сгреших. Точно както по принцип - единствената заподозряна отново бях аз. Няколко сълзи се стекоха по зачервените ми от яд бузи. Избърсах ги, но те не спираха. Идваха все нови, сякаш валеше дъжд. Защо точно Джейк? Не съм очаквала, че той е способен на това. Не съм очаквала, че е способен да 'се забавлява' с мен само защото приятелите му го били накарали. Винаги това което най- малко очакваш, се случва от близките и приятелите. Винаги. Легнах по корем на леглото и притиснах възглавницата в главата си. Исках да съм сама. В момента не се нуждаех от абсолютно никой, освен себе си. Притиснах възглавницата още по- силно към лицето си и извиках..
 ГТН
Амбър: Трябва да ти кажа нещо, Найл! Не мога повече така..
Аз: Кажи? - казах й, махайки застаналия пред лицето й кичур.
Амбър: Изневерих ти! - замръзнах на място, а Амбър сведе глава. - Ще те разбера ако не искаш да сме вече заедно.. Аз.. наистина съжалявам Найл. - разтресох се леко и повдигнах брадичката й.
Аз: Погледни ме в очите. - казах й с нормален тон. След известно време тя ме погледна.
Аз: Признай си, че не си го направила нарочно? - заканих й се аз, а тя просто почна да плаче по- силно и отново сведе глава. - По дяволите Амбър! Правя всичко за теб, а в замяна какво получавам? Нищо.. - въздъхнах тежко и просто се отдалечих от дивана. Качих се в стаята си и заключих вратата. Седнах на леглото и прокарах пръсти в косата си. Защо на мен? Защо винаги аз трябва да си патя? Обичам Амбър, обичам и Изабела, но понякога просто се чудя дали има човек, който обича мен? Сигурен съм, че няма.. Една малка сълзичка се спусна от дясното ми око. Избърсах я и се изправих. Взех си якето, отключих и излязох от нас, оставяйки Амбър вкъщи. Чудех се къде да отида. Скоро не бях ходил в парка. Сложих си качулката, защото почна да вали и пъхнах ръцете си в джобовите на дънките си. След около 20 минутки бях в парка. Нямаше много празни пейки.. Почти всички бяха заети от влюбени двойки или възрастни хора. Поех си въздух и се насочих към една пейка, на която стоеше едно момиче с черни очила, качулка и чадър в ръцете си.
Аз: Свободно ли е? - тя просто кимна. Седнах на мократа пейка и просто погледнах на страни. От това, което се виждаше момичето беше, точно толкова отчаяна колкото и аз. Въздъхнах отново, докато момичето не ме заговори.
Момичето: Нека позная.. Любовта е причината да си тук, в този дъжд? - аз просто кимнах.
Аз: Ами вие?
Момичето: Мислиш си, че познаваш някой, а в следващия момент той ти забива нож в гърба.. с една дума - Любовта.. И между другото предпочитам на ти. - отговори ми наведнъж момичето.
Аз: Какво ти е сторил?
Момичето: Подигра се с мен. А тя, какво ти стори?
Аз: Изневери ми. - казах това толкова жално и отново прокарах пръсти през мократа си коса. Въздъхнах тежко и се опитах да завържа разговор.
Аз: Понякога и смелите са безсилни..
Момиче: Да, така е, но като се замисля искаш ли да отидем на закрито? - въпросът на момичето прозвуча по много странен начин, но бях убеден, че имаше друго в предвид. - Исках да кажа.. тук вали, а ти нямаш чадър? - момичето хвана чадъра с другата си ръка и ме погледна. не можех да видя очите й, заради очилата, но просто кимнах. Тя се изправи и ми подаде ръка.
Момичето: Пеша си нали?
Аз: Да.
Момичето: Знам едно кафе наблизо. Хайде. Да вървим. - подкани ме момичето, а аз вървях зад нея като самотно зайче..

27 част..
 След около 5 минутки вървене влязохме в едно много приятно кафе на име "TFF". За миг се зачудих какво значеше наименованието на кафенето, но се интересувах за дълго. Момичето отвори вратата, след което ми направи път да мина. Звънчето, което се намираше над вратата звънна, след което момичето я затвори и то заглъхна. Нямаше почти  никои в кафенето. Беше тихо и добре отоплено място. Свалих си якето и го закачих на близката закачалка, след което махнах и шала си и повторих същите действия. Момичето последва моя пример и първо остави чадъра си настрана, след което свали якето си. Махна качулката си и дългата й кестенява коса се спусна по стройното й и кльощаво тяло. Косата й досущ мязаше на тази на Изабела. За момент си припомних моментите с нея и просто наведох глава. Момичето ме дръпна за ръка и ме заведе към една от многото маси. Седнахме на масата в ъгъла. Аз бях срещу нея. 
Момичето: Мелани! - заяви ми момичето, подавайки ми ръка.
Аз: Найл. - отговорих й и стиснах ръката й. Тя махна слънчевите си очила и това, което видях беше наистина шокиращо.
Аз: И-изабелаа? - попитах я уплашено, а тя ме погледна странно.
Тя: Ъ? Найл, добре ли си? - попита ме недоумявайки, момичето, а аз се опитах да запазя самообладание. Въздишах тежко и се престорих, че няма нищо.
Аз: Аз.. ами, сетих се просто за една приятелка. - казах й, а тя ми се усмихна. В следващия момент дойде едно младо момче, което ни попита за поръчката.
Тя: Един горещ шоколад моля!
Аз: За мен същото. - момчето кимна и отиде нанякъде. Е?.. Как си?
Тя: Вече по- добре, макар, че дори не зная кой си. - засмя се.
Аз: Всъщност знаеш.. аз съм Найл. - усмихнах се леко тревожно, а така наречената Мелани се засмя отново.
Тя: Значи си от тук?
Аз: Да. Живея тук от както се помня, ами ти?
Тя: Аз също съм от тук.. макар, че се помня от скоро. Хаха. - засмя се леко насилено момичето, а аз направих същото, макар, че не разбрах нищо от това, което каза. Как така от скоро.
Аз: На колко си?
Тя: На 17. Ти?
Аз: Аз съм на 18. - след няколко минутки дойдоха и горещите ни шоколади. Прекарахме повече от два часа в приказки с Изабела, т.е. с Мелани. Правих всякакви намеци за миналото й, но тя сякаш не ме разбираше. Дали това е Изабела или може би просто е момиче, което адски много прилича на нея?
 2 седмици по- късно..
Аз: Мелани, това е Хари!
Мелани: Приятно ми е!
Хари: И на мен.
 ГТИ (Мелани)
 Ръкостискахме се. Усмихнахме и Найл предложи да отидем да хапнем нещо. Това беше наистина странно. Имената на тези две момчета бяха същите като на онези на картичката. Дали това не бяха те или това е просто съвпадение. Може би ако ме познаваха щяха да ми кажат, но явно това е просто съвпадение. Може би е просто съвпадение и това, че срешнах точно тези две момчета в киното, когато бях с Джош? Може би..
Найл: Какво ще кажете за Nando's? - каза радостно Найл, а ние с Хари просто кимнахме.  Качихме се и тримата в колата и потеглихме. Никой не смееше да каже и думичка.
Аз: Момчета, искам да ви питам нещо? - Хари и Найл ме погледнаха странно. - Може би се заблуждавам, но си мисля, че преди няколко седмици в киното видях и двама ви? - те се спогледаха след, което ми казаха.
Хари: Може би така ти се е сторило.. или по простата причина, че не сме те познавали тогава и не помним..
Найл: Да, като се замисля и аз не помня, но може би наистина сме се засекли. - отговориха ми добродушно и двете момчета и просто продължиха да гледат мокрия път.
Хари: Пристигнахме! - Хари спря колата, а Найл веднага изтърча от колата и влезе вътре. Слязох от колата, след което затворих вратата. Хари ме изчака и заключи колата.
Аз: Винаги ли е такъв? - попитах през смях Хари, гледайки как Найл вече поръчва.
Хари: О, това е нищо! - засмяхме се и влязохме вътре. Седнахме на една от масите и си поръчахме.
 2 часа по- късно..
Аз: Е, момчета изкарвам си страхотно с вас, но е време де са прибирам.
Хари: Надявам се да се видим пак Мелани!
Аз: Разбира се, че ще се видим! - усмихнах им се, слагайки си якето. Взех си очилата в ръка и целунах и двамата по бузата за довиждане. Те ми помахаха и аз се запътих към изхода. В момента, в който отварях вратата се блъснах в едно момче. Беше с черна, вдигната коса и беше доста слаб и висок. Момчето се надигна и ме погледна странно.
Той: Изабела?
Аз: Моля? - огледах се, защото си помислих, че говори на някой друг, но единствено аз бях наоколо. Момчето стоеше и ме гледаше, а това ме плашеше. Отворих вратата и набързо излязох. Сложих си очилата и тръгнах към вкъщи.
 ГТИ
Зейн: Момчета няма да повярвате! - погледна към мен и Хари шокирано.
Аз и Хари: Изабела?
Зейн: Да и о, боже, но откъде? Защо? Някой ще ми обясни ли? 
Аз: Срещнах се с нея в парка преди две седмици.
Хари: Казва се Мелани и е на 17.
Аз: От Лондон и не казва нищо относно миналото си.
Хари: Това е. - Зейн пребледня и седна на стола.
Зейн: Но, но, но нали беше мъртва?
Хари: Опитваме се да разберем какво точно се случва!
Аз: Успокой се Зейн! Казах ви, че тя не е била мъртва!
Зейн: Но защо ще се преструва?
Аз: Не знам, но в скоро време ще разберем!
 СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

28 част..
 На следващия ден..
 ГТН
Аз: Влез. Отключено е! - Изабела влезе. Имах впредвид Мелани, но както и да е. Поканих я в хола, където бяха Зейн и Хари.
Мелани: Хей. Как сте? - усмихна им се дружелюбно и седна на дивана до Зейн.
Зейн: Супер, ти?
Мелани: Аз също?
Хари: Някой иска ли сладолед?
Аз: Аз искам! - провикнах се от другата стая, запътвайки се към хола Чух кикотенето на Хари и Мел.
Зейн: И аз искам..
Мелани: И аз няма да откажа. - разположих се на големия стол, който се намираше до дивана и зачаках Хари.
Зейн: Значи с Найл се познавате от 1 седмица? - Зейн попита любопитно Изабела. Така де.. Мелани.
Мелани: Всъщност от две. - усмихна му се тя насреща. Колко сладка усмивка само!..
Зейн: Ще ми разкажеш ли нещо за себе си? - закани я той.
Мелани: Казвам се Мелани, на 17 години съм и съм от тук. - Зейн очакваше да чуе още, но му стана неудобно да я пита затова просто се усмихна и кимна с глава.
Зейн: На близо ли живееш?
Мелани: На около три преки от тук.. но с такси се стига бързо. - вратата се отвори и чухме пискливия глас на Луи.
Луи: Къде сте народееее? Идвамееееее. - извика той, предупреждавайки ни за присъствието си. Започнах да се смея, след което и Зейн се засмя. Минутка по- късно Луи влезе в хола с гръм и трясък. Беше усмихнат до уши, докато не видя Мелани. Той сякаш замръзна на място и не знаеше какво да каже. Върна се обратно и затвори вратата, след което я отвори отново. Разтърка очите си и ме погледна странно. Гледаше Мелани и беше като ударен с лопата по главата. Имах чувството, че всеки момент ще получи удар. Доближи се до мен и ми прошепна на ухото.
Луи: Мисля, че ми се привижда Изабела! - каза ми той леко уплашено. Аз се засмях и станах за да запозная Мелани и Луи.
Аз: Луи това е Мелани. Мелани това е Луи. - момичето приветливо подаде ръката си, за да се здрависа с Луи, а той се чудеше какво да прави. След известно време се усмихна пресилено и каза.
Луи: Приятно ми е аз съм Луи!
Мелани: На мен също.
Луи: Отивам да пия вода. - изписка Луи, отивайки в другата стая.
 ГТХ
Чувах пискливия глас на Луи. Беше весел както винаги. Приключих със сладоледа. вземайки още една чашка за Луи и тъкмо се запътих към вратата, когато той връхлетя от там и ме задърпа към ъгъла на стаята.
Луи: Какво за бога става тук? Та.. това.. това е Изабела. - каза ми уплашено той.
Аз: Луи, успокой се! Не сме сигурни, че това е Изабела. Казва се Мелани и е на 17.
Луи: Да но.. но.. как може да сте толкова спокойни?
Аз: Нищо подобно.. просто се опитваме да разберем какво точно се случва. - заявих му и отново тръгнах към вратата. За момент се спрях и добавих: Прави се, все едно, че не е станало нищо. Бъди себе си. Скоро ще разберем всичко. - Луи кимна, аз аз отидох в хола. Раздадох сладоледите на всички и седнах на дивана до Зейн. Започнах да ям, обмисляйки разговора ни с Луи. Това наистина беше лудост. Луи отвори вратата и влезе в стаята при нас.
Луи: Ел е на път. - заяви ни той, опитвайки се да се усмихне.
Найл: Тогава ще извикам и Лиам.
Мелани: Това ваши приятели ли са? - попита любопитно Мелани.
Аз: Мхм.. Ще се радват да те видят. - усмихнах се топло, а в замяна получих една ослепителна усмивка.
Мелани: Супер! - заяви тя и започна да яде сладоледа си.
 Няколко часа по- късно..
 Лиам стоеше в недоумение, мълчейки. Той просто стоеше на дивана и се чудеше какво да каже. Гледаше ни странно, хвърляйки по няколко погледа към Мелани. Минутки след това влезе Ел с няколко чанти под ръка. Явно беше ходила на шопинг. Усмивката й веднага изчезна след като видя Мел. Изпусна чантите си и сложи ръка на устата си.
Ел: Изабела? - едва не извика момичето от ужас. Мелани я погледна странно и се направи, че не се е случило нищо.
Луи: Скъпааа ела тук. - повика я Луи в другата стая. Малко след това се върнаха и седнаха на дивана срещи нас. Ел беше меко казано шокирана и много притеснена, но Луи се опита да я успокои.
Мелани: Вижте.. аз мисля да тръгвам!
Найл: Остани още малко.
Мелани: Не, наистина не ми е добре.. ще тръгвам! - заяви ни тя, вземайки си чантата. Изправи се и се запъти към вратата, но се спря.
Мелани: Всъщност не ми е лошо.. просто.. - погледна към земята, след което продължи. - Кажете ми истината? - всички я погледнахме с недоумение.
Мелани: Защо всички ме наричате Изабела? - израженията на всички за миг се промениха и всички погледнахме към нея. Никой не обелваше и думичка.
Мелани: Стига ми толкова. - каза тя и затръшна вратата. - чудихме се какво да и кажем или може би по точно как да й го кажем..

29 част..

 ГТН

 Затичах се зад Мелани и хванах ръката й.

Аз: Мелани почакай.

Мелани: Какво да чакам? Ще ми обясниш ли какво точно става? - сложих ръката си на главата и се почесох, мислейки какво точно да й кажа.

Аз: Работата е там, че .. - млъкнах и се чудих какво да измисля, но не знаех.

Мелани: Дори не можеш да ми обясниш! Как искаш тогава да остана. - тя се отскубна от мен, отвори вратата и излезе от къщата. Проследих я с поглед, докато не се качи в едно такси. Очите ми започнаха да се насълзяват. Не издържах вече. Не знаех какво да правя. Щях да се съсипя, ако всичко става все по- объркано. Просто не мога. Сведох за миг глава, след което с ръка избърсах очите си и влязох в стаята при останалите. Веднага щом влязох, всички погледи бяха насочени върху мен.

Аз: Тръгна си..

 Години по- късно..

 ГТХ

Аз: Ето какво било чувството да завършиш училище. - засмях се и погледнах към синеокото момче до мен.

Найл: Тепърва ти предстои учение млади момко. - потупа ме той по рамото и се засмя.

Аз: Грешиш! Аз не разбирам от учене, така, че смятам да се откажа. - усмихнах се нагло.

Найл: Не прави грешката, която направих и аз. - започнахме да се смеем и си дадохме тост. Разбира се, че се базикахме. И двамата имахме успех в ученето, а Найл беше 'преуспял' за годините си. Но хубавото е, че макар и в различни градове с него все още бяхме най- добри приятели. Всъщност годините ни сближиха много повече от колко някога съм очаквал. Споделяхме си всичко. Бяхме точно като двама братя. Естествено, че бях близък и с останалите. След завършването всеки се запъти на някъде, но това не ни попречи да си останем приятели. Найл беше на километри от Лондон, а аз все още се чудих с какво да продължа напред. Имах увлечение към пеенето. Смятах, с това да продължа да се издържам, тъй като вече аз трябваше да помагам на нашите, а не те на мен.

 Няколко дена по- късно..

 ГТН

 Започнах да си опаковам багажа отново. Точно както правя винаги след като дойда в Лондон. Отворих си куфара и нахвърлях малкото дрехи, които си бях взел при идването ми насам. Сложих си бельото, няколко суитчера, дънките, тениските и два чифта маратонки. Пъхнах книгата, която бях взел да чета и записките ми, които преглеждах през свободното си време. Затворих куфара и се излегнах на леглото си. Отдъхнах и се загледах в тавана. Не знаех какво точно ми се правеше. Бях доста уморен. Прозях се веднъж, но не ми се спеше. Станах от леглото и отидох до бюрото, за да си взема дистанционното на телевизора. Нямаше го там. Започнах да го търся, но уви. Не го намерих. Търсих на леглото, под куфара, до бюрото, но никъде не го намерих. Отворих лявото чекмедже на бюрото, но и там го нямаше. Потърсих на секцията, но без да искам бутнах нещо, което с трясък падна на земята. Слязох и погледнах. Това беше албума ми от гимназията. Имаше период, в който събирах снимки от къде ли не и ги слагах в албумите си. Седнах отново на бюрото и започнах да разглеждам..

 „Първата ми целувка” – това беше описанието на първата снимка в албума. Засмях се, защото на снимката бях аз, почти нямащ зъби и Ели, когато бяхме на 6 години. Ели ми беше приятелката в първи клас. Помня този момент много добре, защото мама ни хвана точно когато исках да я целуна и след това ни снима.. „Хари кара колата на мечтите си.” – това беше описанието на една от следващите снимки. На нея ясно се виждаше как Хари се беше качил в една, от онези колички в супермаркета. Количката беше твърде малка, за големия Хари. Сигурно е бил на около 10-11 години, а тук неговото и моето семейство бяхме на почивка в Манчестър и обикаляхме по магазините. Засмях се и продължих да разлиствам албума, докато не стигнах до една много истинска снимка. Една пареща сълза се стече по окото ми. „О Б И Ч А М Т Е” – Това пишеше под снимката, на която бяхме аз и Изабела. Бяхме се прегърнали и двамата бяхме широко усмихнати. Толкова обичах тази снимка. Толкова обичахме да се смеем, а сега Изабела я няма. Това е наистина гадно. Отдавна не бях мислил за нея. Всеки ден се опитвах да не мисля за нея и за това, колко много я обичам и понякога се получаваше, но често се случваше да не мога да си избия от главата. Затворих албума си и отново легнах на леглото. Отново мислите ми бяха завладяни само и единствено от нея. Затворих очи и прекрасното й лице се изписа в съзнанието ми. Чух гласа. Все толкова нежен и прекрасен. Моментите с нея изплуваха в съзнанието ми, докато една мелодия не ме изведе от този екстаз. Погледнах телефона си, а там беше изписано името ‘Harry’. Вдигнах и чух веселия му глас.

Хари: Найл, Найл, Найлллл, любов моя?!!? – започна да вика той. Звучеше леко превъзбуден.

Аз: Хари, добре ли си? –засмях се, а той млъкна.

Хари: Идвам! – заяви ми той категорично.

Аз: Къде?

Хари: Ню Йорк! – изкрещя той, след което се засмя.

Аз: Уау, това беше доста силничко. – изкикотих се. – Сериозно ли говориш?

Хари: Си. – отвърна ми той и двамата се засмяхме.

Аз: Стягай багажа и дим да ни няма! След 2 часа ни е полета! Побързай!

Хари: Тъй вярно сър. – отвърна ми той и затвори. Усмихнах се и слязох в хола, защото бях гладен.

 Малко по- късно на същия ден..

Аз: Това приятелю, е НЮ ЙОРК!

Хари: Йей, аз съм в Ню Йорк. – Хари започна да подскача, а аз се опитах да го успокоя.

Аз: По спокойно тигре. – хванах го за ръката и му казах. – А сега към вкъщи. – Тръгнахме по главната улица и хванахме едно такси до дома ми.

Аз: Самър Вилт, 76. – казах на шофьора, а той кимна. Малко по –късно пристигнахме. Платих на шофьора и слязохме пред голямата къщата.

Хару: Уау! Тук ли живееш?

Аз: Всъщност отсреща. – обърнах Хари на другата страна и пред него се показах една малко по- малка къща от тази на съседите, която изглеждаше точно толкова хубаво, колкото и тази тук.

Хари: И все пак.. УАУ! – Въздъхна той и се засмя..

 На следващия ден..

 ГТХ

Найл: Оставям те! Отивам на лекции, ти се разполагай. Прави каквото искаш, но внимавай да не те заваря както не трябва като се прибера. – засмя се той. – Ето ти ключовете, ако излизаш заключи. Парка е на няколко пресечки от тук. Наблизо има магазини, ще се ориентираш. Аз ще се прибера след няколко часа, защото лекциите ми почват след малко.

Аз: Добре мамо. – засмях се, а Найл ми подаде ключовете и излезе. Опънах краката си на масичката, която беше точно пред дивана и се загледах към телевизора. След няколко минутки ми омръзна да бездействам и реших да се разхождам наоколо. Взех всичко необходимо, заключих и излязох навън. Стигнах в парка и седнах на една пейка. Сложих слушалките в ушите си и си пуснах любимата песен. Затворих за момент очите си и започнах да си мисля, за всичко ставащо напоследък. След няколко минутки махнах слушалките си и седнах в най- близкото кафе.

Аз: Едно кафе моля. – казах учтиво на кестенявото момиче, и малко по- късно тя ми донесе кафето. Започнах да пия от кафето си, наблюдавайки всичко наоколо. Беше толкова хубаво тук. Топло, слънчево и някак си много по различно от Лондон. Харесваше ми. Жалко, че бях дошъл само за малко. Отпих още веднъж и на отсрещната маса седна едно русо момиче, с небесно сини очи. Беше се обърнала към мен и често погледите ни се засичаха. Беше сладка..

 ГТН

Прибрах се вкъщи, отново по тъмно. Поради магазините и задръстванията по пътя почти всяка вечер се прибирах толкова късно. Цъкнах лампата в хола и чух някой да си говори от другата стая. Стреснах се, но си спомних, че Хари беше тук. Промъкнах се тихо във всекидневната и видях Хари и едно русо момиче. Засмях се и се изкашлях. И двамата се обърнаха към мен, а аз ахнах.

Аз: Хейли?

Хейли: Найл?

Хари: Хари? – всички се засмяхме, а аз отидох при тях. – Ти я познаваш и ти го познаваш? – попита ни объркано къдрокосия ми приятел. Почеса се по главата и попита. – Да не би да сте гаджета или нещо..? – погледна ни замислено. С Хейли се засмяхме.

Хейли: Неее!

Аз: Познаваме се от фитнеса. – отвърнах му топло.

Хари: Ти ходиш на фитнес? – момчето ме погледна уплашено, а аз избухнах в смях..

Следва продължение..

BE YOURSELF5 август
Ти си просто уникална! Тази история ме грабна още от първото изречение!
Preslava Prodanova6 август
Кога ще има още
mi_200213 август
Невероятна е. Моля те пускай по-бързо новата глава
КоментирайКоментирай
Уеб сайт в alle.bg